А каква чародейна сила крие в себе си тая професия! Щом се докоснеш до някоя тайна, тя престава да бъде тайна; щом се докоснеш до нечия чест, тя престава да бъде чест. Под твоето перо изчезва спокойствието на хората. Виното превръщаш във вода и водата във вино; черното заместваш с бяло, а бялото с черно; възкресяваш мъртъвци, а изпращаш живи в гроба. Способен си да измиеш без сапун, да обръснеш без бръснач, да изпереш кирливи ризи без вода.
Артист?
Наистина примамлива професия — възвишена, стояща над всичко ежедневно и профанско, — като изключим само театралния касиер; професия, която най-дръзко и най-очевидно потвърждава факта, че великото слово, словото на истината, словото на правдата, словото на любовта, словото, което изразява всичко възвишено, може да се каже открито само тогава, когато е прикрито и украсено с лъжа. Нарисувани върху платно храмове, палати, градове, гори, корони от картон, дрехи от фалшиво злато, дървени мечове, лъжливи сълзи, престорени въздишки, лъжливи, привидни вълнения, радости — и всичко това само за да може да се кажат тия велики вечни слова. Къде отиде щастливото детство, когато обърнатото корито служеше за трон, върху който седеше цар с протрити колена и скъсани лакти, затъкнал едно перо на шапката си, и все пак детската фантазия бе способна да види хермелинова наметка върху плещите му, корона — на главата му, да повярва, че върху коритото седи миропомазаник и със страхопочитание му шепне: „Ваше величество!“ Хората наричат това детска наивност, но колко много престорена наивност и фалшива показност са необходими, за да се представи пред хората това, което децата са способни да сътворят с фантазията си.
И вероятно за това, че представят великото слово на истината, предрешено в пъстро и фалшиво одеяние, артистите биват наричани служители в храма на Талия. Когато като дете за пръв път чух да наричат артистите свещенослужители, аз си помислих: оня, който играе любовник, трябва да е архимандрит, оня, който играе интригант, трябва да е архиерейски наместник, оня, който играе комичните роли, навярно ще е председателят на консисторията, а изпълнителят на ролята на Крали Марко, който размахва боздуган, трябва да е дякон, защото и нашият дякон размахваше кадилницата също като боздуган. По-късно се уверих, че артистите наистина са свещенослужители, само че без приходите на свещенослужителите, без техните санове и без техния червен пояс, който не би и могъл да се крепи на мършавия им корем.
В професията на артиста най-хубавото е това, че своята работа те извършват скрити под маска и грим. Това впрочем вършат всички хора в живота. Разликата между тях и артистите е само тая, че докато артистите се гримират според ролята, която играят, така че егоизма представят като егоизъм, злобата като злоба и подлостта като подлост, то в живота бива по-другояче — играе се една роля, а се слага друга маска. Политикът например върху себичността си слага маската на родолюбието, насилникът скрива насилието си под маската на справедливостта, богаташът — лихварството си под маската на добродетелността, развратницата — изкуството си в порока под маската на наивността, а злонамереникът маскира своите злонамерени съвети с маската на приятелството.
След като изредих в ума си всички тия професии с техните добри страни, аз все още стоях с дипломата под мишница, не знаейки накъде да поема, какъв да стана — адвокат, журналист, артист или чиновник.
Казват, че з моменти на нерешителност най-добре е да се обърнеш към опита, въпреки че лично аз нямам чак толкова добро мнение за него. Той, казват, бил майка на мъдростта. Може би. Но майка на опита е пък лекомислието, защото, ако нямаше лекомислие, нямаше да съществува и опитът.
Попитах къде е бюрото на опита, кога приема той и се обърнах към него:
— Имам диплома за висше образование, която ми дава право да стана адвокат, журналист, артист или чиновник. С тая диплома вратите към останалите професии са ми закрити. Колебая се какво да избера.
— Постъпи на държавна служба! — отговори ми опитът.
— По ми се иска някоя свободна професия.
— Коя?
— Адвокат например.
— Адвокат? — каза опитът и повдигна вежди. — Ако се придържаш о закона, цял живот ще ходиш гладен, а ако имаш намерение да го заобикаляш, тогава няма защо да ставаш адвокат. Иди в планината и обирай пътниците. Така ще забогатееш по-бързо, и то без никаква диплома. Може би искаш да защищаваш невинните или пък виновните? Невинните плащат малко, а виновните нямат пари. Или пък искаш да даваш съвети на жените как да се развеждат с мъжете си, на наемателите как да не плащат наема си, на селските кметове как да се измъкват от преследването на закона, който ги гони за злоупотребените пари от събрани данъци. Това са дребни риби.