Друго нещо е да ти паднат например в ръцете някои братя — наследници на богат баща, и да успееш да ги скараш. Защото, когато се скарат братя, те се мъкнат по съдилищата цял живот. Тогава ти като техен адвокат ставаш наследник на цялото това състояние и живееш от него като цар. Да, но такива случаи са редки. Не може да се разчита на тях.
— А журналист?
— Журналист? — каза опитът и отново повдигна вежди. — Наистина, да ръководиш общественото мнение, е мъжествено призвание. Но все пак това мъжествено призвание изисква много женски качества. Добрият журналист най-напред трябва да е необикновено любопитен, да умее да си пъха носа навсякъде и в неща, които не го засягат, да има остро перо и най-вече да може да преувеличава нещата. Преувеличаването му донася всеки ден редица приятни преживявания: гонят го стражари с призовки, засегнати граждани с револвер в ръка; нападат го дами с чадъри, получава анонимни писма, ругаят го. И възнаграждение за всичко това му е, че е високо ценен и ниско платен.
— А артист?
— Артист ли?
— Да.
— Наистина — каза опитът и отново повдигна вежди. — Да, има много истина в лъжата на това призвание и много лъжа в истината му.
— А слава?
— И забвение!
— Аплодисменти, овации?
— И освиркване!
— Букети?
— И празен стомах!
— Все пак артистът е поне любимец на публиката.
— На коя публика и до каква степен? Има два вида публика — една, която обича изкуството ти, и друга, която го обича, докато си млад. Първата те забравя, щом слезеш от сцената, а втората — щом се появят първите бръчки по лицето ти.
— Тогава … какво да правя тогава?
— Всички пътища водят към държавната служба. Обърни се към майката-държава и тя ще те накърми. Всяко двадесет и шесто число ще ти поднася тя гръдта си, ти ще прилепяш само устни о нея и ще бозаеш и няма да имаш грижа за нищо.
— Но — противях се аз — нима трябва обезателно на държавна служба да постъпя?
— Е, държавата те е изучила, редно е тя да ти плати и за учението ти. Да не мислиш, че твоята диплома има някаква стойност, която може да се заложи в заложната банка или да се котира на борсата. Не, брат, стойност тя има само за държавата.
Опитът си е опит и трябва да му се подчиняваме. В един хубав ден аз похлопах на държавната порта. Прие ме от името на държавата човек с осигурено служебно положение и подбрадник от мазнини, придобит от него в качеството му на държавно кърмаче. Представих му дипломата си, той я погледна небрежно, измери ме с поглед и каза:
— Няма място. Имаме достатъчно чиновници!
Върнах се отчаян. Казаха ми обаче, че държавата има няколко врати, а не само една, както бях мислел аз дотогава. Изредих всички врати и навсякъде заварих хора с обезпечено служебно положение и с обезпечен подбрадник от мазнини. Всички те хвърлиха по един бегъл поглед върху дипломата ми и навсякъде ми казаха:
— Нямаме места. Имаме достатъчно чиновници!
В разочарованието си аз си спомних отново за опита и отидох при него.
— Държавата не ме иска.
— Хлопа ли на вратите й?
— Да!
— На всички врати?
— На всички!
— И какво ти казват?
— Нищо. Имам впечатление, че моята диплома ги смущава.
— Може би, много е възможно! — каза опитът, размишлявайки. — Да, забравих да ти кажа, че това би могло да бъде пречка. Държавата не почита особено образованието, напротив, много повече се цени невежеството. Университетската диплома се счита за най-голям лукс в Сърбия. Ами виж какво, почукай още веднаж на същите врати, само че чуй ме: мълчи като риба за дипломата. Кажи им, че си неграмотен, че само си помирисал какво е това училище. Ще видиш, навсякъде ще те посрещнат добре, ще те назначат, ще ти предлагат работа.
Отново обнадежден, аз пъхнах университетската диплома под хастара на палтото си и похлопах пак на държавната врата.
— Господин началник — започнах аз много предпазливо, да не би човекът с обезпечения държавен подбрадник от мазнини и с обезпечено служебно положение да познае по някоя моя дума, че съм свършил университет, — дошъл съм да търся служба.
— Какво си завършил?
— Ами … прогимназия, ама нямам диплома.
— Грамотен ли си?
— Не много, но ще се науча.
— Разбира се, разбира се — отговори началникът. — Ако бъдеш старателен, ще се научиш. Аз съм свършил само втори клас, пък какво ми е.
По такъв начин аз постъпих на държавна служба като практикант и положих всички усилия да проявя колкото се може повече неграмотност, която ми осигуряваше блестяща кариера. И аз наистина щях да направя кариера, ако моите колеги, останалите чиновници, не бяха надушили отнякъде, че съм завършил университет. Те ме наклеветиха на началниците. По тая причина шефовете ме взеха на око. Началникът дори каза, че аз съм фалшификатор, който е преправил една университетска диплома в свидетелство за завършен трети клас. Започнаха да ме преследват и най-после ме изгониха.