Щом получиш пушка, започваш да се учиш да стреляш с празна пушка. Ако всичко се свършваше с това, то човек наистина би излязъл от казармата, усвоил едно полезно умение. Стрелбата с празна пушка има голямо приложение в живота. Най-много се използува тя в политиката, но също така не по-малко и в науката, литературата, най-вече в личния (имам пред вид семейния) живот.
Но обучението в казармата не свършва със стрелбата с празна пушка. Един хубав ден ти дават в ръката патрони, слагат на известно разстояние някакво плашило — човек от парцали, и ти се учиш да се целиш. Тоя парцален човек стои храбро и хладнокръвно пред дулата на пушките, надявайки се наивно, че човеколюбието ще надделее у повечето от войниците и те няма да го улучат. В повечето случаи така и става.
Винаги съм бил на мнение, а от това мнение аз не съм се отказал и до днес, че тоя парцален човек трябва да бъде облечен в униформата на околийски началник. По тоя начин биха се постигнали две цели. Първо, голяма част от момчетата от народа биха се целили много по-внимателно и по-точно и, второ, те биха усвоили в казармата един много полезен навик, който често ще им бъде нужен в живота, когато въстават срещу властта. В това се състои, струва ми се, и смисълът на военния устав, който казва, че целта на единичното стрелково обучение е всеки отделен боец да се научи да изпълнява с разбиране и с твърда воля всички свои задължения в боя дори и тогава, когато не е под надзора на началниците си.
След като новобранецът се научи да се равнява, да марширува, да удря крак по калдъръма, да поздравява, да стреля в човек и да не мисли — той е вече наполовина войник. Втората половина ще му даде теорията.
— Войникът е съставен от теория и практика — казваше нашият ефрейтор, който едва ли би могъл да прочете някъде тая мъдра мисъл, но вероятно я бе чул някъде и някога.
Не зная как изглежда тоя човек или, ако щете, войник, съставен от теория и практика. Но войниците вероятно си го представят така: новобранецът, доведен от дома такъв, какъвто си е, е съставен само от теория. Но щом се научи да се равнява, да марширува, да удря крак, същият тоя новобранец е вече споена теория и практика и става боец. Пушката в ръцете на новобранеца, който не умее да стреля, е само теория, но когато той се научи да убива хора, това е вече практика. И от спояването на тая практика с теорията се образува войникът.
Впрочем теорията е най-практичното нещо в казармата, от нея ние извлякохме най-широки и най-полезни знания. Така например на занятията по теория ние научихме от нашия ефрейтор какво е отечество и какво е четка, какво е държава и какво е войнишко канче, какво е победа и какво е чесало, както и редица други полезни знания, които е невъзможно да се изредят тук. Между другото на занятията по теория ние научихме от нашия ефрейтор, че всеки сърбин през целия си живот чак до смъртта си е войник.
— Като си отслужите службата, вие си отивате по домовете. Не недейте да мислите, че държавата ви зачерква от списъците си. Не, братчета, цял живот тя ще ви вика, щом дотрябвате на отечеството.
Много по-късно се уверих колко верни са тия думи на нашия ефрейтор. Цял живот човек не може да се отърве от войската, постоянно се сещат за него.
Един ден, няколко години след като бях отбил военната си служба, получих чрез полицията съобщение, в което ми се напомняше, че при издаването не съм предал в казармата конското чесало и следва да се явя в еди-кое си поделение, интендантски склад № 3, и да го представя. Аз сгънах съобщението и написах на обратната страна ясно и четливо с кирилица, че съм служил в пехотата и следователно не съм могъл да имам зачислено никакво чесало, а и да съм го имал, то съм го предал. Смятах, че това обяснение е достатъчно, за да ме оставят на мира. Но се оказа, че съвсем не е така.
Оставиха ме на мира за година-две, докато един ден се получи съобщение, с което отново искаха от мен чесалото. Дадох същия отговор, както преди няколко години, но това никак не ми помогна. Където и да идех, съобщението, с което искаха от мен чесалото, неотменно ме преследваше. Смених ведомства, смених професии, съобщението, с което искаха от мен да върна чесалото, навсякъде ме преследваше. Отидох в чужбина — съобщението след мен, отидох на курорт, на лечение — съобщението след мен, опитах се да се преселя да живея на село и тук пристигна след мен съобщението, с което искаха да върна чесалото.
Когато видях най-после, че заради това чесало ще си загубя нервите, за да се отърва от тая напаст, взех един ден съобщението и отидох във въпросното поделение и неговия интендантски склад № 3. Посрещна ме много любезно един интендантски капитан. Казах му в какво се състои работата, обясних му, че съм служил в пехотата и следователно никога не съм имал зачислено никакво чесало, че навярно е станала някаква грешка.