Понякога се питам как бих се отнесъл с тази жена, ако я срещнех днес.
ВИЕ СТЕ ЦИЦЕРОН?
— Боже мой, вие сте Цицерон?
Ясно виждам разочарованието на нейното лице.
— Всички ние не ставаме по-млади, мадам! Такъв един разговор си бях представял често между двама души, които някога бяха преживели едно и също приключение на два противоположни фронта. Възможно ли е да съживиш отново една стара, закоравяла омраза? Бих ли й казал:
— Аз ви презирам, мадам, защото вие предадохте вашата родина!
Дали тя би отговорила:
— Какво искате? Аз го направих по убеждение! Вие, Цицерон, вземахте пари на ръка и сега се представяте така, като че ли сте разбирали голямата световна политика и сте искали да я поправите!
Дали така бихме говорили един на друг? Вероятно не бих казал нищо подобно, а вместо това бих се осведомил за нейните две деца и тя от своя страна би запитала учтиво и иронично как са моите.
— Чух, че имате шест деца, Цицерон?
— Мадам, трябва да ви поправя, аз имам осем деца! Признавам, мадам, един бивш шпионин с осем деца изглежда малко смешен. Но действително така се случи, аз люлеех моята най-малка дъщеря от коленете си и й разказвах: „И после твоят татко открадна ключа от касетката на сър Хю Кнетчбъл-Хюгесен…“
И въпреки всичко… Ако още тогава бях познал в нея моя враг, то сигурно не бих се поколебал да съобщя това на Мойзиш. „Вие имате във вашите редове предателка. Името й е Корнелия Кап и тя е вашата лична секретарка!“
В същия миг животът на Корнелия Кап би бил свършен. Но тогава аз познавах гласа й само от телефона. Не знаех нищо за нея. Минаха години, докато научих повече. Говореше се, че живее в Америка. Писах на приятели там. Отговорите без изключение бяха отрицателни: „… ти си луд, да искаш да намериш в една огромна страна, която не познава адресната регистрация, една жена, която може би вече отдавна е омъжена и носи името на своя съпруг. Това е невъзможно…“ Писах на службата за имиграция. Те даже не си направиха труд да ми отговарят.
Една случайност ми помогна. През лятото на 1959 година срещнах един журналист. Той се обърна към мене и каза:
— Казват, че вие сте човекът, който през войната е бил известен под името Цицерон?
Това се случи в един бар в Истанбул. Ние пиехме заедно. Съвсем случайно той спомена едно име — Корнелия!
— Вие познавате Корнелия Кап? — аз бях като наелектризиран.
Той вдигна рамене:
— Нямам понятие, дали се казваше Кап. Той ми даде един адрес в Чикаго — г-н и г-жа Хуго Кутандин, Кенмор авеню.
— Там е живяла някоя си Корнелия. Кутандин ми разказваха, че тя е била замесена в случая „Цицерон“.
Най-после имах някаква следа! Писах на Кутандин. Размяната на писма ми даде частична представа за Корнелия. Получих още един адрес в Чикаго: Ресторант Триангъл на То-финети, В 57, Рандолф стрийт. „Там Корнелия е работила като келнерка. Най-добрата й приятелка беше Виолет Киле, наречена Пинки.“
Писах на момичето, наричано Пинки, и получих отговор. „Аз работя все още в ресторанта, Корнелия отдавна вече не работи тук. Мистър Клаус, притежателят, беше назначил Корнелия, защото тя беше германка. И той беше германец, дезертирал през време на Първата световна война, и живееше тук с фалшиви документи. Но всичко това се установи преди не много време, след като той се самоуби. Във всеки случай той помогна много на Корнелия да се установи тук. Корнелия е омъжена за Бил Горман, един бивш агент на ФБР, ако не се е развела вече! Тя се запозна с него в Кутандин. Там живееха и двамата под наем. Доколкото знам, сега живеят в Сан Диего, Калифорния.“
Имах вече следата и не я изпуснах.
Всички ми разказваха по нещичко за Корнелия.
Като че ли се събираха камъче след камъче, за да образуват една мозайка. Най-накрая пратих един приятел при Корнелия Горман, родена Кан.
„Тя живее в едно предградие в Сан Диего. Мъжът й е служител в една фирма за електронни части. Живеят в малка къщичка близо до военното пристанище на САЩ, защото Сан Диего е голяма военноморска база…“
Това писмо получих от Калифорния. Корнелия беше намерена!
Прочетох всички съобщения, всичко, което казваха Кутандин. Прочетох изказванията на келнерката Пинки. Прочетох това, което самата Корнелия бе разказала за случая „Цицерон“.
Изведнаж много от това изглеждаше съвсем другояче!
Тя не е била агентка на англичаните, както аз предполагах. И не англичаните представляваха такава опасност за мене тогава, а американците.