Корнелия обясняваше: „Аз работех единствено и само за американската тайна служба — ОСС. Мойзиш никога не е знаел какво правя аз. Че имаше един «Цицерон», знаех много преди да започна да отварям всяка вечер куриерската поща в германското посолство. Понеже бях сама и никой не ме смущаваше при работата, имах много време да направя копия на писмата от Берлин, от които ясно се виждаше, че Цицерон трябва да бъде търсен направо в британското посолство. Всяка вечер предавах копията на американците. Те почти вече бяха заподозрели един човек, който се срещаше често с Мойзиш и пътуваше с него в колата му. И една вечер Мойзиш и Цицерон едва успяха да се изплъзнат след едно диво преследване на колата им през цяла Анкара Американците знаеха от дълго време, че съществува един човек на име Цицерон и че той е направен от кръв и плът. Моята задача беше да узная кой се прикриваше зад това име…“
Корнелия беше на 23 години, когато започна да се бори срещу непознатия. Този непознат бях аз.
Опитах се да узная как бе стигнала до това. Мразеше ли националсоциалистите? Била ли е изнудена? Беше ли една авантюристка? Защо ме преследваше? От къде на къде тя можеше да каже: „Че имаше един Цицерон, знаех вече…“ Откъде, от кого получаваше тя сведенията си?
Успехът, който името Цицерон беше постигнал, можеше да ласкае моята суетност. „Цицерон“, едно име за прикритие, под което не можеше да си представи човек нищо, беше станало едно понятие! „Цицерон“ се носеше като дух както през министерството на външните работи на германския райх, така и през главната служба за безопасност на райха!
„Цицерон“ стана често употребявана дума както за Хитлер в неговата главна квартира, така и в бюрото на Алън Дълес, шеф на американската тайна служба и брат на Джон Фостър Дълес, по-късно министър на външните работи на Съединените щати. Около „Цицерон“ се въртяха разговорът и клюките между дипломати и агенти, между приятели и неприятели.
„Цицерон“ — той работи за англичаните! С негова помощ заблуждават германците!
„Цицерон“ е интимният приятел на един хомосексуален британски дипломат. За него е дреболия да има достъп до всички тайни документи.
„Цицерон“? Такъв изобщо не съществува! Това е само едно пропагандно изобретение на службата за безопасност.
Веднаж, когато се срещнах с Мойзиш в неговото бюро, дойде и съветникът при посолството Йенке.
— Ако при вашата опасна работа някога ви се случи нещо неприятно, елате веднага при нас. Ние ще ви прехвърлим в Германия. Фюрерът е наредил да получите за награда една вила, като подарък след войната.
— Вие сте говорили с Хитлер за мене?
— Естествено!
Аз, гавазът, се наежих от гордост!
Франц фон Папен е записал в своите мемоари един разговор с Хитлер: „… в моите обяснения върху общото положение говорих за решенията на конференцията в Техеран, които ни са известни от телеграмите на Цицерон…“
А Мойзиш съобщава как е представил документите „Цицерон“ на Рибентроп, министъра на външните работи на райха:
„… Рибентроп не ме погледна. Ръцете му посегнаха към няколко документа, които лежаха пред него, остави ги настрана, взе други. На лицето му ясно се четяха съмнения и яд. Той нерешително гледаше купчината фотокопия, които досега струваха 65 000 лири стерлинги на райха. След това с едно бавно движение на ръката си отстрани малката планина от английски тайни документи. Едва чуто каза: «Това е много хубаво, за да бъде истина!»“
Мойзиш цитира също така и Калтенбрунер, шеф на главната служба за безопасност на райха:
„Рибентроп е уверен, че англичаните са изпратили камериера в германското посолство, за да могат да ни изиграят голям номер. Доколкото познавам Рибентроп, неговият опозиционен дух ще си остане на това мнение. При това ценен материал може да мухляса в неговото бюро. Това трябва да се избегне. Аз ще поискам от фюрера да разреши операцията «Цицерон» да се води от нас!“
Даже големите в Берлин се караха за Цицерон! Те си блъскаха главите дали аз бях само един трик от страна на англичаните или бях истински шпионин, на когото могат да вярват.
А в Анкара аз си оставах повече гаваз, отколкото шпионин, който обича да подслушва навсякъде. Откъде можех да знам колко много занимавах фантазиите на другите? Откъде можех да знам, че тогава в Берн е седял един американец на име Алън У. Дълес, който отдавна е разполагал с достатъчно хора в Берлин, които са го информирали непрекъснато? Можех ли да знам, че даже един германски дипломат принадлежеше към неговите хора, един човек от най-близкото обкръжение на Рибентроп, един легационен съветник на име Колбе, с псевдоним Жорж Ууд, чийто брат беше пребит от бой от националсоциалистите? Едва след войната узнах за това, че този Жорж Ууд е съобщил на Дълес в Берн, че се е явил нов шпионин на име Цицерон, който би трябвало да се търси в британското посолство в Анкара. Паролата „Цицерон“ раздвижила американците.