— Не знам дали би могла да намериш тук работа. Облеклото ти е лошо, държането ти — много шумно.
— Мустафа каза…
— Мустафа няма успех при жените. Той се радва, че най-после се е харесал на някоя.
— Но той никак не ми харесва!
— Въпреки това нищо не мога да променя. Ако искаш, можеш да излизаш с него. Аз нямам много време за тебе.
— Но аз искам да ми кажеш какво грешно правя!
— Казах ти вече, че аз имам малко време. Присмех, студенина и грубост бяха моето единствено оръжие срещу нейната младост. Дадоха й стаята на Маноли.
— Не вярвам, че леди Мери ще ти разреши да останеш тук по-дълго време. Най-добре ще е да пиша на баща ти…
— Не искам да се върна у дома! Моля те, помогни ми да остана тук!
— Тогава иди първо при фризьор!
Косата й беше прекрасна, обичах русите й отблясъци. Но поради това, че аз я нагрубявах, тя стана вътрешно несигурна.
Усещах нейните безпомощни погледи, усещах как ласканията на другите бяха загубили влиянието си над нея и как тя се стремеше с всичко, за да получи от мене поне една малка похвала. Аз се стремях да не забелязвам момичето, въпреки че то отдавна беше станало господарка на мислите ми.
Бях в стаята за гладене и гладех няколко костюма на сър Хю, когато внезапно електричеството спря.
Отидох до стената, където беше таблото за бушоните. Там стоеше Езра.
— Вероятно някой от бушоните е изгорял. Иди при Мустафа да ти даде нови — казах аз.
— Не са изгорели. Аз трябваше да ги отвъртя.
Гледах я втренчено. Тя побърза да ми обясни.
— Дошли са работници. Те работят нещо на касата за парите. Затова трябваше да изключа бушоните…
Не я слушах вече. Това, което Езра смяташе каса за пари, беше касата за секретните документи. Отидох бързо в кабинета на посланика. Един от служителите на посолството, който принадлежеше към службата за безопасност, седеше на един стол и гледаше скучно двамата работници, които работеха на касата.
— Необходимо ли е да бъдат изключени всички бушони? — запитах аз студено. — Трябва ми електричество. Сър Хю ще ме упрекне…
Вратата на касата беше отворена. Работниците монтираха нещо на сигналната уредба. Никой не обърна внимание на това, което казах.
Ядосано им извиках.
— Сега ще включа всички бушони отново! — и тръгнах. Това имаше успех. Един от техниците дойде намръщен след мене.
— Не се дръж така!
— Аз трябва да гладя.
— Къде са бушоните?
Показах му мястото. Езра стоеше все още на мястото си до таблото с бушоните.
— Ако ще работите само на сигналната уредба, достатъчно е да извадите само единия бушон, на който е включена уредбата — казах надменно аз.
— Сам знам това — изръмжа мъжът.
Той трябваше да тича няколко пъти насам-натам, докато установи кой бушон беше за сваляне. След това завъртя здраво всички останали, а само единия слабо.
— В края на краищата няма нужда да бъде изключено електричеството в цялата къща, за да не звъни вашето звънче от сигналната уредба — усмихнах се аз.
Техникът се върна в кабинета. Погледнах Езра. Пошепнах й.
— Запомни този бушон!
Тя не разбра какво имах пред вид.
— Защо?
— Ти трябва само да го запомниш. Друго нищо!
Обхвана ме отново моето старо уверено в победата безсрамие. Като че ли щастливата нишка, за която мислех, че ме бе напуснала, отново се появи пред очите ми. Когато усещах възхищение, успявах във всичко. И Езра започна да ми се възхищава.
— Помисли малко защо една каса трябва да бъде осигурена със сигнална уредба, когато е достатъчно да се отвърти един бушон, достъпен за всекиго, за да не функционира уредбата — обясних й аз.
— Не те разбирам — проговори тя.
— Ще ти обясня всичко довечера.
Аз я оставих да седи при таблото с бушоните и се върнах в стаята за гладене. Ютията отново се нагря.
Двамата с Езра седяхме в едно такси.
— Карайте през стария град, покрай цитаделата, след това по бул. „Ататюрк“, после към хълмовете.
Правеше ми удоволствие да давам такива небрежни нареждания и при това да чувствувам Езра до себе си. Показах й нощния град. Гласът ми беше студен, като че ли изпълнява само един досаден дълг. Аз знаех, че нейните мисли са съвсем на друго място.
— Защо ми подари палтото? — попита тя съвсем тихо и срамежливо. Бяхме ходили в ABC и аз й бях купил хубаво, меко, подплатено с кожа палто. Изненаданото й лице ми направи удоволствие.