Отговорих й почти между другото.
— Твоето старо палто не ми харесваше. Ти трябва да направиш малко усилие, ако искаш да изглеждаш хубава. Ето там е цитаделата.
Тя погледна нататък, но личеше, че не я интересува. Палтото я занимаваше повече.
— То беше много скъпо.
— Не се грижи за това.
За нея аз бях една загадка. Отнасях се с нея безразлично, почти грубо и въпреки всичко й правех скъпи подаръци.
Ние пътувахме по осветената блестяща улица, бул. „Ататюрк“, надолу. Колата се плъзгаше безшумно по снега. Аз трябваше да се овладея, да не взема Езра в прегръдките си. Но това щеше да провали всичко. Улиците ставаха по-тихи, ние пътувахме през елегантните вилни квартали вън от града. Беше сибирската зима на Анадола. Хълмовете лежаха под дебела снежна покривка. Студено и ясно се извисяваше небето над нас.
— Да се разходим малко.
Аз помолих шофьора да спре:
— Чакайте тук!
Вървях до Езра, ръцете дълбоко в джобо-ветена балтона. Не поглеждах момичето. Отнякъде се понесе виене, полузадавено, заплашващо.
— Вълци — обясних й аз. — През зимата слизат почти до крайните квартали на града. Не се страхувай. Студено ли ти е?
Видях, че трепереше от студ.
— Не — промърмори тя.
— Какво мислиш за тази война? Тя ми хвърли недоумяващ поглед.
— Какво ме засяга това?
— Правилно — казах, — и ти си на мнение, че трябва да ни оставят на спокойствие в тази война.
Тя направи една несигурна гримаса.
— Нищо не разбирам…
— Искаш ли да отидеш да учиш в университета?
Моят въпрос я изненада. Университет — за едно младо момиче в модерна Турция няма нищо по-желано от това. В повечето области на страната жената все още не значи нищо. Напротив, момиче, което посещава университета, се чувствува действително свободно, модерно и европейско.
Езра наведе глава. Постепенно тя се поддаде на моето внушение.
— Винаги съм имала желание да следвам — пошепна тя.
Снегът скърцаше под краката ни.
— Знаеш ли все още кой бушон трябва да отвъртиш?
Тя ме погледна мълчалива.
— Ако още помниш, ще можеш и ти някой ден да учиш в университета-добавих аз. — Или искаш да станеш прислужничка където и да било?
— Какво общо има това с този бушон? — запита тя с леко учудване в гласа си.
Не й отговорих веднага. Оставих тишината и нашите самотни стъпки да действуват вместо мене.
— Не можеш ли да помислиш сама? — казах студено и делово.
След това внезапно се спрях до нея.
— Това не е каса за пари. Това е каса в която се пазят военни тайни.
Сега за Езра аз бях една тъмна, набита сянка върху белоснежния склон. Позирах като комедиант и бях сигурен в себе си. Ако я бях целунал, щях да бъда за нея не грозен и отблъскващ, а само олицетворение на един авантюрист. Аз я измервах спокойно с погледа си и не се мръдвах. Само й казах:
— Ти трябва да знаеш, че рискуваш всичко. Ела!
Бавно се върнахме към таксито. Нощта предлагаше на Езра студена романтика и примамваща опасност.
— Ти предаваш всичко на германците? — тя постави въпроса си с един детски равностен тон.
— Това не е твоя работа!
Качихме се в колата. Езра се притисна в ъгъла и седеше като вдървена. Аз пушех. Нямах никакви съмнения. Чувах как тя преглъщаше.
Съвсем тихо долових гласа й.
— Още помня кой бушон беше.
— Ще си помисля дали ще мога да те използувам изобщо — отговорих аз.
Това беше вечерта на четвъртия ден от пристигането на Езра в Анкара.
В документите, които фотографирах, се явяваше винаги думата „Оверлорд“. Нямаше почти никакво съмнение, че под това наименование трябваше да се разбира онзи втори фронт, за който руснаците непрекъснато настояваха пред своите съюзници — десанта в Нормандия. С известни разсъждения можеше да се разбере какви бяха намеренията на Рузвелт, Сталин и Чърчил. Чърчил желаеше Турция да влезе във войната. Той беше замислил един десант на гръцка територия и искаше с подкрепата на Турция да вземе Солун и да си възвърне Балкана, той искаше да стъпят на Балкана не само руснаците, а и западните съюзници.
Но турците се колебаеха да станат активни партньори на англичаните. Турците искаха, първо, да се завърши успешно десантът във Франция, тогава да решат дали да влязат във войната. Англичаните изискваха, първо, влизането на Турция във войната и десанта при Солун и след това да се започне с десанта във Франция. Въпросът беше сега кой ще победи при тази дипломатическа борба: настояването на британците или тактиката на бавене на турците.
Езра схвана бързо своята задача. Още на другия ден след нощта в заснежените хълмове тя дойде по обяд в моята стаичка.