— Един адвокат, разбира се, който за своите услуги получава огромни хонорари от касата на една чужда държава! Разбира се, не турската хазна обеднява от това!
Езра слушаше с благоговение такива речи, които й държах. Откакто мислеше, че е несръчна, за да ми бъде помощница, тя четеше всяко желание в очите ми. В мечтите на момичето аз бях истинският мъж. Като благодарност за това, че сигналната уредба не даде сигнал, купих на Езра дрехи и тя смяташе тези подаръци за великодушен жест на един герой, който всъщност би трябвало да й се сърди. Понеже не можеше да остане по-дълго в посолството, взех я със себе си във вила „Цицерон“.
— Аз съм така радостна.
— За какво? — попитах я студено.
— Страхувах се, че ще ме изпратиш обратно при родителите ми.
— Всъщност би трябвало да те изпратя обратно — казах аз мрачно. — Може би ще има война.
— Аз искам да остана при тебе — проговори тя, навела глава.
Направих се, че не бях чул.
— До 15 февруари ще се реши — обясних аз определено.
— Не може ли да се предотврати войната? — запита тя наивно.
— Може би вече съм я предотвратил, още не съм сигурен — отговорих й аз с голям патос. Наслаждавах се на нейното боготворение.
Положението беше гротескно. Аз знаех намеренията на големите, които си играеха със съдбата на народите. Ровех се в тайните, които решаваха живота и смъртта, същевременно преживявах с насмешка комичния дуел между Езра и Мара, която не искаше да освободи мястото.
— Ако доведеш това момиче в къщи, ще отида с мисис Бъск в Лондон — заяви тя.
Това беше само заплаха! Не се страхувах повече от Мара. Тя не беше в състояние да отмъсти с предателство за моята изневяра. Отдавна беше в отстъпление и стреляше само за да плаши. Всъщност дълбоко в себе си не беше ли доволна? Аз я бях осигурил богато с пари. Доведох Езра със себе си. Пристигнахме с такси, носехме с нас един куфар и една кутия от ABC с новите рокли, които бях купил на Езра.
— Как се осмеляваш! — разгневи се Мара. Трябваше да се засмея и това окончателно ме освободи от шока, който бях получил от леди Мери.
— Ти се държиш, като че тя ми е любовница — отпратих аз Мара.
Гротеската трая десет дни. Беше ненормално време. При сър Хю бях внимателен камериер. Ежедневно снимах документи. Леди Мери беше любезна с мене, защото изпълних така акуратно заповедта й. Влизането на Турция във войната беше още проблем. А вечер бях шпионинът по пантофи пашата, разглезван от съпернички. Те мажеха с мехлем моята суета, чупеха рекорди по приготвянето на моите любими ястия, масажираха тялото и душата ми, за да спечелят победа в борбата за организиране на почивката след края на шпионажа.
— Тя любовница ли ти беше? — питаше Езра.
— Това не те засяга.
— Мисис Бъск пак ме попита дали не искам да отида с нея в Лондон. Какво е твоето решение? — питаше Мара.
— Лондон трябва да е прекрасен град.
Първо бе решен въпросът за влизането на Турция във войната. Интервенцията на фон Папен при турското правителство беше успешна. Неговата осведоменост за тайните разговори, която получаваше от мене и която порази правителството в Анкара, накара турците и този път да избягнат войната. Министърът на външните работи Нуман Меменджиоглу предаде отказа на турското правителство на сър Хю. Аз го фотографирах.
По-късно по този въпрос фон Папен писа:
„В нотата-отговор на турското правителство, която благодарение на Цицерон няколко дни след изпращането й от сър Хю лежеше на моето писалище, Нуман заявяваше, че поради недостатъчното снабдяване на турските въоръжени сили подготовката за Солунската операция не може да завърши до 15 февруари 1944 година. Тази нота много разочарова западните съюзници…“
„Следователно — пише фон Папен по-нататьк — Хитлер беше осведомен от мене, че замислената от Чърчил офанзива през февруари срещу Солун няма да се състои…
На 3 февруари английските военни мисии напуснаха Турция. Забележително беше, че и маршал Линел от въздушните войски, който трябваше да оглави действията срещу Солун, също напусна страната разочарован… Балканската операция трябваше да се изостави…“
Тогава аз преживях яда на сър Хю в британското посолство, въпреки че той се мъчеше да го прикрие пред мене като принадлежащ към персонала.
Бях фотографирал телеграмите с отказа на турците, които сър Хю трябваше да предаде. Филмите съдържаха и неговото предложение да се скъса окончателно с Анкара. Следователно аз знаех какво ставаше в главата му, когато поднасях портокаловия сок и изчетканите дрехи, докато външно той оставаше резервиран джентълмен.