— Да.
— И той ви изпраща в София и ви казва: Виж, моля те, дали не можеш да намериш една секретарка. И вие попадате на Корнелия Кап. Тя още в София е работила за американците. Сама е признала това.
— Откъде да знам аз тези неща? Това, което ми казвате, е глупост, безсмислица! Мойзиш не ме е пращал в София, за да му търся секретарка. Всичко беше една случайност!
— Аз не вярвам на случайности!
— Какво вярвате вие и какво не, не ме интересува. Аз бях в София по моя работа.
— Защо?
— За да направя покупки. Материали за копиране, материали за телетайп — неща, които тогава се получаваха много трудно от Берлин и които в София бяха много евтини.
— И Корнелия сама ли ви се представи?
— Аз живеех в хотел „България“. Той беше запазен за германци. Там живееха и членове на посолството. Търговски аташета, офицери с разни мисии.
— И Корнелия Кап?
— Да.
— Също една случайност?
— Тя живееше с родителите си там. Баща й беше генерален консул при немското посолство в София.
— А тя?
— Корнелия беше секретарка в посолството.
— Благодарение на бащата?
— Тя беше добра служителка. Всички потвърждаваха това!
— Елиаза Базна, наречен Цицерон, може да ви каже колко добра служителка е била тя!
— Аз се запознах с нейните родители в салона на хотела. Много приятни и почтени хора. Кап беше дипломат от старата школа. Той бил генерален консул в Бомбай, после в Кливленд…
— Всичко това ми е известно. На колко години е?
— Около петдесет. Човек на дълга. Много добродушен.
— Преди всичко към дъщеря си.
— Това е така. Имах чувството, че той чете всяко желание в очите й.
— Също и желанието й да стане предателка в Анкара?
— Какво е виновен бащата за това? Знаем ли причините, поради които момичето е тръгнало по този път? Аз не мога да произнасям присъда над нея.
— Тя беше хубава, нали?
— Много привлекателна, току-що навършила двадесет, мисля.
— Тогава е трудно да се прави отрицателна оценка.
Лентата се въртеше и въртеше, а аз слушах в Истанбул какво си спомняше днешният птице-фермер Зайлер. Аз си представях много добре как бащата Кап, добрият човек на дълга, обожава своята дъщеря, нежната блондинка, която се готвеше да ме унищожи!
— Когато говорехте с Кап, Корнелия винаги ли присъствуваше?
— Да, така се случваше.
— Тя е организирала всичко така.
— Това не се забелязваше. Кап ме запита дали неговата дъщеря не би могла да получи работа в Анкара. Турция беше все пак неутрална страна, докато в София атмосферата беше нагорещена.
— И вие веднага казахте, ето моят приятел Мойзиш, агент на службата за безопасност на райха, зает с прочутата операция „Цицерон“, има толкова много работа, че Корнелия ще може добре да му помага.
— Не беше чак така! — Как се разви всичко?
— Аз казах, че за неговата дъщеря може да се намери някаква работа в Анкара и че с удоволствие си предлагам услугите. Аз знаех колко спешно Мойзиш търсеше още една помощничка.
— Вие се хванахте на въдицата й!
— Вие си позволявате да смятате, че генералният консул Кап е бил в течение на работите на Корнелия?
— Защо не?
— Той беше един честен човек! Той беше нещастен до смърт, и когато узна всичко, умря от мъка!
— Тогава тя е подвела, първо, баща си и той, от своя страна, без да знае, вас!
— Аз само се постарах да се отнеса добре към един по-възрастен колега, на когото трябваше да имам доверие. Аз казах, че в момента имам пред вид едно място, което изисква абсолютна дискретност и доверие.
— И Корнелия извика веднага: „Аз съм най-подходящата за това!“
— Не. Корнелия не каза нищо. Тя седеше съвсем тихо при нас. Отговори г-н Кап. Той беше на мнение, че дъщерята на един стар чиновник на външното министерство на райха стои вън от всякакво съмнение.
— И тогава вие казахте, че се касае за работа в операция „Цицерон“!
— Такова нещо не съм казвал!
— Вие никога ли не сте говорили за аферата „Цицерон“, за която се говореше във всички немски дипломатически кръгове, както за някакво любовно приключение на Гьобелс?
— Никога не съм споменавал псевдонима. Никога не съм говорил за Цицерон. Само…
— Какво само?
— Между другото съм изпускал, че знаем доста подробности. Но не пред Кап! А пред други в София.
— Естествено, на други, само не на Кап. Излизали ли сте с Корнелия?
— Боже мой, не правете от това приключен-ски роман! Аз отпътувах обратно в Анкара и казах на Мойзиш, че имам нещо за него. Дъщерята на генералния консул, отраснала в Америка, говори английски език като роден. Мойзиш каза веднага: „Тя трябва да дойде тук. Точно такава ми е необходима!“