Денят, в който трябваше да се изпълни „Оверлорд“, трябваше да отговаря на много условия.
Нощта преди този ден трябваше да бъде лунна и ясна. На определения решаващ час на „Д“ приливът и отливът трябваше да са достигнали едно определено ниво. Морето не трябваше да бъде много развълнувано, за да не унищожи всичко. Онези 176 000 войници и офицери, заедно с техните двадесет хиляди автомобила, танкове и друга бойна техника, които се страхуваха от смъртта както всеки друг, трябваше в този ден да забравят страха. Трябваше да бъдат готови да прекосят Ламанша, да се стоварят в точно уречения час, да се закрепят на брега в Нормандия или да загинат.
Най-после „Оверлорд“ означаваше, когато всичко беше готово, да се чака! Едно разкъсващо нервите чакане! Небето прихлупено, облаците висяха ниско, вятър духаше силно от югозапад, валеше, морето беше неспокойно! Онези, които бяха изчислили всичко, бяха отчаяни. Защото само в три дни от месеца се изпълваха всички условия, които бяха абсолютна предпоставка: нивото на прилива и отлива, шансът за ясна лунна нощ.
Немските метеоролози съобщиха, че бурното време ще продължи няколко дни. Метеоролозите на съюзниците, напротив, съобщиха, че се очаква едно подобрение за няколко часа на другата сутрин. И тогава беше дадена заповед, че следващият ден се определя окончателно за започване на десанта!
Сто седемдесет и шест хиляди войници и офицери прекосиха пролива и се стовариха в Нормандия. Беше 6 юни 1944 година, денят „Д“, денят за извършване на десанта. „Оверлорд“ беше вече действителност!
Аз сам бях започнал да предчувствувам още три месеца преди десанта какво означава „Оверлорд“. Странната дума се появяваше все по-често в телеграмите и документите, които аз фотографирах. Бях и първият от другата страна, който знаеше за операция „Оверлорд“. Чувствувах се във великолепна форма. Работех без съмнения и лекомислено. Езра, моята любовница, която обожаваше в мене авантюриста, ме подтикваше.
— „Оверлорд“ означава втория фронт, разбираш ли? Руснаците настояват за втори фронт. Всеки път, когато се говори за това настояване, в телеграмите се говори за „Оверлорд“. Не може да бъде нищо друго! — обяснявах аз на едно 17-годишно момиче зависимостите в голямата война.
— Англичаните биха предпочели сега Турция да бъде на тяхна страна. Тогава немците на Балканите щяха да бъдат с вързани ръце. И дивизиите, които щяха да хвърлят тук, няма да могат да използуват при отблъсване на десанта във Франция. Обаче турците все още не искат да се присъединят. Сър Хю телеграфира в Лондон, че би могло да се разчита на турците само ако „Оверлорд“ завърши с успех.
Аз играех ролята на голям стратег. Седях във всекидневната на моята наета къщичка, дълбоко облегнат в креслото, с разкрачени крака и с едно небрежно движение на ръката отхвърлих операция „Оверлорд“ като нещо отминало.
— Ако германците внимават, нищо не може да им се случи! Те трябва само основно да прегледат материала, който съм им доставил. Думата „Оверлорд“ звучи все по-спешно. Няма да продължи много вече! Ако германците са хитри, те ще се подготвят.
Езра възнаграждаваше моите тиради с нежността си. Всяка мисъл за Мара, която беше дива и невъздържана, потъна в забрава. Езра беше нежна и плаха, с тиха преданост. Изглежда се страхуваше, че нейните ласки ми дотягат. Суетен и глупав, какъвто бях, аз разпилявах нейната любов.
— Ще ме задържиш ли винаги при себе си?
Нейният тих въпрос ме изплаши. Бях изпълнен само от моето собствено значение. Погледнах момичето ядосано.
— Ти знаеш сама, че един ден трябва да се разделим — казах аз.
Тя кимна само с глава и прие това мълчаливо.
Напуснах я и отидох в британското посолство. Спях в моята стаичка и сутрин точно в седем и половина сервирах на сър Хю портокалов сок. По време на обяда, когато той седеше до масата, фотографирах документ, в който отново се говореше за „Оверлорд“.
Тази дума не ми даваше мира. Днес знам, че аз пръв съм съобщил на германците за десанта. От съдържанието на документа можеше да се извади заключението, че един генерал на име Айзенхауер е натоварен с главното командуване на операция „Оверлорд“. Един американец. Какво би могло да ми каже тогава това име? Може би този факт — за един американски главнокомандуващ — бе съобщен само за това на турското правителство, за да се повлияе на турците? Може би турците смятаха едно американско главно командуване за обещаващо по-голям успех, отколкото едно британско, и трябваше наистина да им се обясни, че е вече време да застанат на страната на съюзниците? Беше ми безразлично защо се появи името на Айзенхауер на един документ във връзка с „Оверлорд“. Беше ми достатъчно, че още веднаж доказвах моята важност. Телефонирах в германското посолство. Секретарката на Мойзиш беше на телефона, жената, за която аз и не предполагах, че трябва да се страхувам от нея.