Слушах магнетофонната лента, за да разбера какво бе направила Корнелия Кап.
— Кога изчезна Корнелия?
— На 6 април 1944 година — отговаря Зайлер.
— Това стана на Великден?
— На велики четвъртък. Тя искаше да замине в отпуска при баща си в Будапеща.
— Тя твърдеше така!
— Да. Ние не знаехме, че тя ни е лъгала. Аз казах тогава на Мойзиш, че тази вечер той ще се отърве от нея. Той беше много недоволен от нея. Той се смееше и даже заяви, че иска да я види, когато се качи във влака.
— Искаше да се увери с очите си?
— Разбира се, това беше повече от шега. Той искаше да бъде любезен с нея, за да не разбере, че всъщност иска да се отърве от нея. Дори й купи билета за пътуването…
— И?
— Влакът тръгваше около шест часа вечерта. Мойзиш се беше уговорил с нея да се срещнат на гарата. Искаше да й предаде билета и да й пожелае добър път. Нервите му не издържаха, когато тя изобщо не дойде.
— Появи ли се веднага в него съмнение, че би могла да дезертира, както другите трима германци преди нея?
— Не вярвам. Помисли, че нещо й се е случило или че е болна. Тя беше винаги така истерична и много често боледуваше.
— За да може да среща спокойно любовника си! Този Сиърс или както и да се е наричал изобщо.
— Нямам понятие. Може би.
— Сиърс, който в действителност е бил американец, а не англичанин.
— За тези неща не знам нищо!
— Междувременно Корнелия сама е признала, че е направила всичко това само от любов. Именно тогава в Анкара тя е срещнала своя приятел от младежките години в Кливленд. Нейната голяма любов, както го нарича тя. Това може да е бил само онзи мъж, за когото се говори, че типичното в него било младото му гладко лице.
— Повтарям, че за тези неща не зная абсолютно нищо. Не зная защо е работила за другата страна. Може би го е правила за пари, може би от любов, нямам понятие. Това може да знае само Корнелия!
— Както желаете — и значи Мойзиш не се усъмни веднага?
— Той я търсил по перона. След това дойде при мене. Тогава двамата отидохме в жилището на Корнелия.
— Но тя естествено не беше вече там.
— Тогава разбрахме всичко. Тя беше опаковала всичките си вещи. Някой ни каза, че още следобед заминала. Нищо нейно нямаше в жилището.
— Всичко приличаше на бягство, нали, а не на заминаване в отпуск?
— От този момент допускахме вече най-лошото.
— Че е минала при другите?
— Да!
— Какво предприехте вие?
— Служебно мене това изобщо не ме засягаше. Това беше работа на Мойзиш.
— Какво предприе Мойзиш?
— Той веднага съобщи всичко на г-н фон Папен. Какво друго би могъл да направи? Известно време мислехме, че се е самоубила.
— Можеше ли да се очаква, че ще посегне на живота си?
— Всичко можеше да се допуска при нея. Беше специалистка по припадъците. Дълго време не искахме да повярваме, че тя действително е дезертирала. Това щеше да има неприятни последствия за Мойзиш.
— Всеки може да си представи това. Той не съобщи ли веднага в Берлин?
— Мойзиш трябваше да съобщи веднага, за да не падне съмнение върху него. От Берлин ни бомбардираха с въпроси и нито за миг не допускаха нещастие или самоубийство, а веднага предположиха дезертьорство. Всъщност ние предполагахме същото. Калтенбрунер заповяда на Мойзиш да се яви веднага в Берлин на доклад. Мойзиш очакваше най-лошото.
— Че ще бъде задържан, понеже не си е отварял очите?
— Всичко можеше да се допусне. Той замина за Истанбул, искаше да замине за Берлин със самолета за куриерите. Но тъкмо тогава един приятел го предупреждава.
— Кой приятел?
— Един приятел от Министерството на външните работи в Берлин. Той го посъветвал, че е по-добре да не идва, да се направи на болен или нещо подобно. В Берлин той е щял да бъде веднага арестуван за съучастие в бягството на Корнелия. Щяха да намерят достатъчно улики, за да излеят яда си поне върху него.
— Мойзиш не е отлетял за Берлин?
— Не. Той се върна в Анкара. Беше съвсем сломен. След това Цицерон е дошъл още веднаж при него и му казал, че Корнелия е при англичаните. Това знаехме със сигурност.
Магнетофонната лента свърши. Сега знаех какво е било състоянието на Мойзиш, когато го видях за последен път. Той е носел отговорността за Корнелия Кап. С нейното бягство той е изпаднал в най-голяма опасност.
Прочетох и показанията на Корнелия. Четях съобщенията, който бях получил от Сан Диего, Калифорния.
„Опасността беше станала много голяма — пише Корнелия Кап. — Не бях в състояние да работя повече за американците, без риск да бъде разкрита и арестувана. Американците ми бяха дали за всеки случай отрова. В случай, че ме арестуват, не би се стигнало и никакъв случай до смъртна присъда. Не бих се дала жива в ръцете на палача. Бях предала на американците германския дипломатически шифър и бях направила преписи от тайни документи, които предавах почти всеки ден на връзката си. За Цицерон знаех всичко, което би могло да се узнае и разбере — че той беше служител в британското посолство. Не исках да се излагам повече на опасност. Бях убедена, че сведенията, които бях дала на американците, бяха достатъчни, за да се разбере кой от прислугата беше действително Цицерон.