За последен път използувах задния вход за персонала, стоях на ул. „Ахмед Агаоглу“ с картонен куфар в ръка. Никой не забеляза, че аз, който бях Цицерон, си отивах.
Сър Хю беше наредил да не бъде смущаван от мене! Аз може би го бях надхитрил, но това не означаваше, че той ме бе счел за противник.
Как завършва класическият шпионин? Водят го на разстрел, уважаван даже от противника. Глухо биене на барабани и последни смели думи в лицето на смъртта.
Вървях по самотната улица надолу с куфара в ръка, незабележим, един мъж с оредели коси, не по-висок от един шестдесет и два сантиметра.
В този момент не бях убеден в своето значение.
АЗ СЪМ ЕДИН БЕДЕН ЧОВЕК
Наех елегантно жилище в някаква кооперация в градския район Малтепе, живеех, както живее един богат безделник. Когато Езра ми идваше на гости, наслаждавах се на нейното присъствие, втълпявах си, че тя е идеална любовница, по-скоро робиня, отколкото приятелка, и въпреки това усещах как тя започва да ме отегчава. В моменти на откровеност аз признавах пред себе си защо беше това: „Тя ме беше видяла по-рано като гаваз, тя ми напомняше за времето, което аз исках да забравя.“
— Не искаш ли да следваш? Аз ще плащам.
Аз станах моралист, който съветваше едно младо момиче да не е само любовница. Тя разбра истинската причина на моите тиради върху смисъла на живота и възможностите за развитие, една млада жена да направи кариера в модерна Турция. Тя не плака, не направи никакви сцени. Тя беше възпитана в традициите на исляма, според който на жената не й остава нищо друго, освен да се примирява с неизбежното.
Запознах се с една гръцка певица, първокласна фигура, третокласна певица. Айка не я биваше за нищо, но тя спазваше правилата на играта. Докато живееше от моя джоб, тя не ме мамеше. Беше руса, с дълги бедра, напомняше ми за Корнелия Кап, на която правех упрек, че е предизвикала преждевременния край на Цицерон. Щях ли да стана още по-богат, ако не беше тя? Щях ли да държа докрай родината си в неутралитет?
— Ти ми приличаш на една жена, която мразя — казвах аз на Айка.
Айка само се смееше.
Тя търпеливо слушаше всички мои изказвания и ме аплодираше, като ме прегръщаше, защото разходвах парите си за нея. Оставих се да бъда носен от течението. Това ли беше животът, за който бях мечтал? Времето минаваше неусетно.
На 6 юни направиха десанта в Нормандия.
— Това е „Оверлорд“! Сега настъпи „Оверлорд!“ — казах аз.
Айка се протягаше.
— Какво означава „Оверлорд?“
— Така наричат десанта. Разбираш ли?
— Ще отидем ли в Анкара Палас? — попита тя. Тя можеше да бъде ужасно равнодушна.
Министърът на външните работи Нуман Меменджиоглу си подаде оставката. Той винаги симпатизираше на немците. Новият курс го принуди да се оттегли.
Сега британците постигнаха всичко пред турското правителство. То забрани на немски кораби да преминават през турски води. На 2 август бяха скъсани дипломатическите отношения между Турция и Германия. Беше въпрос на време, кога Турция да обяви война на Германия.
Какво ме интересуваше всичко това? Дали си бях внушавал, че мога да променя хода на нещата? Неочаквано сър Хю бе отзован от Анкара. На 31 август той получи телеграма от министъра на външните работи Идън — това научих по-късно. Имаше осем дни на разположение, за да напусне Анкара. Замислях се над това необичайно бързане. След това той стана посланик в Брюксел, преди да бъде окончателно пенсиониран. Форейн офис се опитваше външно да пази благоприличие.
Още един път успях да узная нещо, което не ме засягаше — часа за заминаване на сър Хю. Исках да изпитам чувство на победител или пък само още веднаж да видя човека, когото трябваше да лъжа, за да се наредя в живота. Стоях на улицата пред посолството, когато неговата кола спря пред главния вход.
Едва след шест години британското правителство взе отношение по моята дейност в едно кратко изявление. Мистър Шепърд, член на Камарата на общините, засегна неприятната тема. Министърът на външните работи Бевин трябваше да отговори. Протоколът на Камарата на общините от 18 октомври 1950 година гласи:
„… Мистър Шепърд попита държавния секретар по външнополитически въпроси, позовавайки се на факта, че важни тайни документи, включително операция «Оверлорд», са били откраднати от нашето посолство в Турция и предадени на немците, дали е имало разследвания, какъв е бил резултатът им и какви инструкции са били дадени, за да се предотврати повтарянето на един такъв случай…“
Министърът на външните работи Бевин отговори: „В кралското посолство в Анкара по време на войната не са били откраднати никакви документи. Но разследвания на случая установиха, че прислужникът на посланика е успял да фотографира голям брой от тайните документи в посолството и да продаде филмите на немците. Той не би бил в състояние да извършва това, ако посланикът се бе придържал към инструкциите за съхраняване на тайни документи. Нови инструкции междувременно са дадени на всички, които боравят с такива документи, и са взети мерки, за да не се повтори подобно нещо…“