— Не е изключено и най-елементарното обяснение, просто да е забравил да я изтрие — напомних аз.
— Прав сте… Интересно, дали е свършил вече?
— В какъв смисъл?
— Дали още ползва компютрите за сметките си, или вече е приключил?
— Трудно е да се каже… Може би е оставил паролата, за да продължи работата си.
Като казах „работа“, Акико направи гримаса на отвращение.
— А не можем ли да му направим засада? В смисъл, ако паролата бъде използвана отново, компютърът да ни съобщи и да го засечем.
— Ами ако открие засадата? Той ми изглежда достатъчно компетентен.
— Компетентен, но си е оставил паролата…
Така двамата със Стен зациклихме на темата „парола“, докато Акико не ни прекъсна: — Имаме ли всъщност идея кой стои зад нашия човек? Засега само подозираме, че някой се кани да използва технологията на слънчевите стълбове с разрушителни цели. И въобще имате ли намерение да действаме по план, или ще караме така, на парче?
Стен прие въпросите й като камъни в своята градина и поиска лист хартия. На недоумяващите ни погледи отвърна, че не бил като нас, да се учи на грамотност по клавиатурата, и можел да се съсредоточи единствено с писалка в ръката.
— Имате право, университетите са пълни с хора, които на ръка могат да пишат само цифри…
— В нашия такъв няма да намериш — обади се Акико.
— Нека не се разсейваме, моля ви се — прояви Стен председателския си рефлекс. — Госпожица Акико е права, че трябва да работим систематично. Да започнем с проучване на онова, което сме открили. Може би сред файловете ще открием нещо, което да ни ориентира. Освен това, ще си изясним по-конкретно намеренията на… терористите, или там каквито са.
— Че какви други може да са! — прекъснах го аз.
— Например… не, не ми обръщайте внимание… мина ми нещо през ума, но то е много абсурдно…
Имам една идея — намеси се Акико. — Пит, дай ми всички файлове да ги изчета. Ще се опитам да идентифицирам тоя тип по почерка.
— Какво имаш предвид?
— Като пише програми, всеки си има свои хватки, които използва машинално, ти го знаеш не по-зле от мен.
— Но това е огромен труд, за да го откриете, ще трябва да изчетете всичко, което е в масивите — възрази Стен и по това си пролича, че наистина е динозавър от зората на компютърната ера.
Понечих да му обясня, че има и по-бързи начини, но Акико ме изпревари: — Нищо подобно, за ден-два ще открия особеностите на неговия почерк. После ще ги пусна за издирване в щатните програми на проекта, които всеки подписва с официалната си парола и ще го открия за броени минути.
— Е, в компютърните технологии не мога да се състезавам с вас — съгласи се шведът и си записа нещо. — Датировката на файловете също може да ни помогне.
— Ей-сега ще разберем… — включих гривната си и погледнах монитора. — М-да… май че си е свършил вече работата, и то доста отдавна. Последният файл е отпреди година и нещо.
— Я да видя — Стен изчака принтера да разпечата списъка и го пое. — Знаете ли, може ефектът от първото злощастно изпитание да ги е привлякъл. Първият файл се появява скоро след това.
В този момент имах чувството, че напипвам нещо много важно и ако се бях съсредоточил, може би щях да хвана нишката, но близостта на Акико ме разсейваше, по това време на денонощието с нея обикновено не водехме сериозни разговори. А и Стен отклони разсъжденията ни в съвсем друга посока.
— Макар одеве да казах, че ми е хрумнало нещо абсурдно… извинете ме, Питър, но не бива да пренебрегваме нито една хипотеза… Акико, знаете ли за сблъсъка му с Лонски?
— Стен, ама вие в Европа изглежда съвсем сте се побъркали на тема антиамериканизъм! — зинах аз.
— Пит, за какво говори той, можеш ли да ми обясниш?
— Тоя дърт фантазьор иска да каже, че сред заподозрените е и правителството на Съединените щати!
— Момент, моля ви! Питър, съгласете се, че САЩ не са само Босуош, Сансан, Хюстрида и езерният градски пояс. Между тях има милиони квадратни мили, населени предимно с аутсайдери, които вегетират с боновете на WPSW или се молят някоя японска или индийска компания да купи буренясалата им ферма. Основни източници на доходи в тези райони са атомните електростанции. Нима е невъзможно там да се роди съпротива срещу „Слънчевите стълбове“? Та нали самият Лонски ви го е казал н очите?
Монотонният глас на Стен ме успокои донякъде, Акико ме гледаше изпитателно и аз усетих, че патриотизмът ми е поставен на изпитание от натрапчивия интерес на Лонски към възможностите за дестабилизация на проекта. И както преди години в България си дадох сметка, че наистина почти не познавам вътрешността на страната си, от детството си въобще не бях стъпвал по местата, за които говореше Стен, а там беше и изборният потенциал на републиканците. От друга страна шведът, каквото щем да говорим, си беше европейски марксист, да не кажа комунист, и профсъюзното му минало си беше оставило отпечатъка. Той още веднъж се извини и продължи още с още по-невероятно предположение: