— При тази плътност би трябвало да даде отражение.
— А ние изхвърлихме ли противометеоритния радар от станцията?
— Не, той е лек, една решетеста антенна черупка над блока на йонните ускорители.
— Акико, помогни ми да го открия на контролното табло, това е последният ни шанс!
Безценната ми приятелка веднага забрави за отчаянието и щом намерихме радара, ме отстрани от компютъра, а пръстите й така заиграха по клавиатурата, че се превърнаха в мъгляво облаче.
— Имам го! — викна тя. — Пит, дай ми корекция на Доплеровия ефект за релативистко сумиране на скоростите… не, няма време за компютър, стига ми приблизителна оценка, скоростта на заряда е седем осми це, сметни поправката на ум, ти можеш!
Не съм сигурен дали пресметнах нещо или казах някакви числа напосоки.
— Така… разминаването не изглежда голямо, дано се справя. Къде са проклетите двигатели?
Добре поне, че управлението им беше елементарно и тя го схвана за броени секунди.
— Значи първо ни трябва нула, нула три же на север… може би още няколко хилядни отгоре… сега минус една стотна по оста… и малко надолу… не сумтете зад гърба ми, пречите…
Двамата със Стен отстъпихме назад и като омагьосани я гледахме как продължава да мърмори заклинанията си — защото ако това бяха изчисления, само магия би ги направила точни. До удара оставаше по-малко от минута.
— Това е… — Акико удари за последен път ентера и се облегна. — Остава ни само да гледаме… сеир, така ли беше, Пит? Знаеш ли, бих искала сега да сме някъде в Западна Сахара, например, или още по-добре на борда на някоя яхта край островите Кабо Верде, и да няма нито облаче на небето… Кажи нещо де, защо мълчиш?!? — изкрещя тя.
Екранът пред нея изведнъж примигна и се появи съобщение „връзката прекъсната“.
— Нима успяхме? — тихо попита Акико, обърна се и се разсмя: — Ама че глупав вид имате. И целите сте потънали в пот, горкичките… А вие какво стоите, поздравявайте ни!
Обърнах се да видя на кого говори. Пред летящата време стояха Лио, Уонда и Сонджи.
— Цял час ви гледаме — пристъпи напред Лио. — Бяхте наистина невероятни! Страхотно се справихте!
— Имаме още малко работа — отвърна за всички ни Стен. — Трябва да уведомим Агенцията за противометеоритна защита, защото модулите от станцията падат неконтролирано, а са големи и няма да изгорят в атмосферата…
На тоя швед чувството за отговорност определено му беше в повече.
Следващите няколко минути прекарахме в блажено безделие, което бе прекъснато от видимо притеснения Лио: — Професор Роха, става нещо странно. Издадена е международна заповед за арестуването ви. Прокурорът на кенийската Източна провинция е повдигнал срещу вас обвинение за предизвикване на безредици чрез лъжливо предупреждение за природно бедствие.
Не повярвах на ушите си.
— Кой знае какви ги е забъркал Джонти! Не, нямам сили отново да се занимавам с него. Стен, бъдете така добър да разберете какво става там.
Въпреки че знаеше истината, Краут — сетих се защо! — бе обявил тревогата заради „опасност от падане на голям метеорит“. Само че в Сънпоулз не живееха глупаци и то се знае, някой веднага се беше обадил в Агенцията за противометеоритна защита да разбере защо станциите й не са засекли и ликвидирали опасността навреме. Скандалът за нула време бе стигнал чак до ООН, и което бе още по-лошо, покрай издирването на хората, излезли навън за уикенда, беше тръгнала мълва за предстоящо катастрофално бедствие, и като следствие цялата провинция била обзета от паника. Властите поискали обяснение от Джонти и копелето се отдумало с мен: „Аз само предадох онова, което ми съобщи професор Питър Роха!“
Излишно е да казвам, че Акико побесня, а Стен не намираше думи да изрази отвращението си.
— И какво, Лио, ще ме арестуваш ли?
— Забравихте ли, че тук съм само като частно лице? Но като напуснем тибетското въздушно пространство, ще бъда длъжен да направя това.
— И защо не? Такъв процес ще му спретна на тоя мръсник…
Акико и Стен също като мен пламнаха от желание за публична разправа с Джонти, но Лио сподели, че за него това би създало проблеми. Щеше да се наложи да дава показания под клетва, значи би трябвало да съобщи и за Глобантер.
— Може би трябва да поискате закрит процес? — предложи той.
— Но тогава къде отива публичността — възропта Акико. — Толкова ли не можете да премълчите някои неща, когато давате показания пред съда?
Лио се възмути, че му предлагат да лъжесвидетелства.
— Нека се допитаме до незаинтересован човек — предложих аз и се обърнах към Сонджи, който през цялото време бе останал безмълвен. — Вие какво ще ни посъветвате, уважаеми?