Затова ли ме викна от другия край на света, да се напиваме от сутринта — почнах аз, но онова, което видях на плота, ме накара да зяпна. Фил не печелеше чак толкова, че да си позволи две бутилки „Галакси“ на закуска.
Сигурно си се преквалифицирал от детектив на мутрас. Ще пусна телевизора да разбера коя банка са очистили вчера…
Фил явно беше доволен от направеното впечатление:
Я погледни по-внимателно.
И без да ми каже, вече бях забелязал разликата — само едната бутилка беше „Галакси“. Другата, макар и с подобен дизайн, носеше неизвестното за мен име „Севън старз“. Под него с едър шрифт пишеше: „Специално за Вас корабите на КАСТАЛДО Лтд са събрали молекула по молекула това неописуемо фино и екзотично КОСМИЧЕСКО БРЕНДИ от алкохолния облак, разпилян в бездната край Седемте звезди.“ И с по-малки букви: „Бутилирано и продадено от Касталдо Севън старз Ко — Сан Франциско, Кал.
Фед. пат. 1112083652
43 % алк., 0,7 л
Да се пие при 293 0К.“
От гърлото на бутилката на лъскава лентичка висеше миниатюрна дипляна с рецепти за коктейли — „Дълбок вакуум“, „Черна дупка“, „Гравитационен колапс“ и други, на които не обърнах внимание, тъй като Фил ме прикани да започнем сравнителната дегустация. До петата чаша не открих разлика между двете питиета. След това може и да съм забелязал нещо, но спомените ми стигат само до там…
Късно следобед продължихме деловия разговор, вече в кантората. Фил свали решетката на климатика и си завря главата вътре, та не чуваше нищо, затова се налагаше да повтарям всяка своя дума.
— Много ли е важно това за „Галакси“? За тях брендито е страничен продукт.
— А?
— Какво толкова са се уплашили в „Галакси“???
— Нали главният им бизнес е в доставката на суровини от космоса. А „Касталдо“ атакува клиентите им с оферти за неограничени количества по дъмпингови цени.
— И защо ние ще се занимаваме с това?
— К’во?
— Защо опряха до нас???
— Патентното управление е отхвърлило претенциите им, данъчните нямат никакви забележки към новата компания. Полицията иска поне една улика, ФБР вдига рамене, не било в тяхната компетентност. А във федералната търговска инспекция дори са доволни, че се е явил конкурент.
— Нали „Галакси“ има собствена служба за сигурност…
— Не чух!
— Техните вътрешни ченгета не могат ли да се оправят???
— Без коментар… — Фил се измъкна от дупката, целия настръхнал. — Те така са се ояли, че ги познава всеки пияница оттук до Сан Диего и Сиатъл.
Той изпи бутилка сода и пак се пъхна в еъркондишъна, който бълваше всяка секунда по половин кубик охладен въздух.
— Значи подозират, че са им откраднали ноу-хауто за ахронарите?
— Повтори!
— Патентът на „Касталдо“ чист ли е???
— От него трябва да почнем, но дори и да се окаже само, че са го откраднали и по някакъв начин префасонирали, нас какво ни интересува? Десет хиляди невъзвръщаем аванс, покриват всички разходи и дават царски хонорар, ако докажем нещо.
— С това бренди всичко ли е наред, да не го фабрикуват в някоя рафинерия?
— Нищо не разбрах!
— Дали не пробутват някакво менте???
— Автентично е… доказват го всички анализи — лазерно-спектрален, газ-хроматографен, гама-структурен, радиоизотопен и органолептичен даже!
— Да бе, и органолептичен — измърморих аз. Главата ми тежеше като спътника на Сириус.
След малко Фил окончателно се измъкна от климатика, смени си ризата и заприлича на човек. Кафеварката ни направи по една двойна „Мока“ и се заловихме за работа.
— Откъде се взе тая компания, за първи път я чувам, и защо е с италианско име?
— Все още нищо не мога да кажа, офшорка е — лаконично отвърна Фил и ми връчи диска с техническата документация, върху която трябваше да проявя като експерт. Прегледах я набързо, съдържаше патентната заявка на „Касталдо“. Не че бях временар, но за няколко години партньорство Фил ми беше възлагал какви ли не задачи.
Адвокатът ми съобщи, че Кет и Стив Морли Младши са заминали на шестмесечно предсватбено пътешествие из Системата и през това време мога да ползвам къщата срещу наем. Длъжен съм да отбележа, че алчността не беше сред пороците на Кет — тя не само че не ми искаше издръжка, ами и наема го беше определила като за безработен. Така можех на спокойствие да се заловя с експертизата, а тя доста ме изпоти. В самите дисплейсъри (обикновено им казват „изхвъргачи“ или „времеотразители“) няма нищо кой знае колко сложно, те са стандартни контейнерни резонатори за хроноактивна субстанция като тези в щит-генераторите. Но докато в защитните устройства те работят импулсно и във фиксирана позиция, за космическо пътешествие ги включват на „пуш-пул“ режим (как да го кажа по-просто за онези, които не са и чували за хрономеханиката — около ахронара се създава безвременна зона, която на мястото на старта изчезва, за да възникне заедно с него някъде в Космоса и после пак става същото, само че в обратен ред, ако въобще можете да си го представите). Патентите всъщност се отнасят до уредите за настройка на изхвъргачите, а тя е капризна, защото хрономеханиката е пълна с какви ли не тънкости и почти всички трябва да се възприемат интуитивно.