17.
Поех на запад по Мейн Роуд и докато шофирах, се опитвах да чета наръчника за управление на автомобила. Натиснах няколко бутона на таблото и опа, всички светодиоди преминаха от метрична на стопроцентова американска система. Това е най-голямото удоволствие, което можете да изпитате на шофьорската седалка.
Вече се чувствах технически обогатен и с помощта на клетъчния телефон влязох в телефонния си секретар.
— Имате три съобщения — каза телефонният секретар.
Едното трябваше да е от Бет. Изслушах го, но беше от Макс, който ми повтори, че вече не участвам в разследването, и ме помоли да му телефонирам, а тъкмо това нямах никакво намерение да направя. Второто бе от Дом Фанели.
— Здрасти, приятел — каза той. — Получих съобщението ти. Ако ти трябва помощ, свиркай. Между другото, открих някои следи за това кой те е използвал за тренировъчно мишена, така че не искам да отсъствам, освен ако наистина не се нуждаеш от мен. Защо толкова много хора искат да убият доброто ми другарче? Виж сега, лично приказвах с Улф и той не вярва, че по телевизията не си бил ти. Казва, че имал точна информация. Иска да му отговориш на някои въпроси. Моят съвет е да внимаваш с телефонните разговори. Засега толкоз. И не си пъхай гагата дето не ти е работа.
— Благодаря.
Последното съобщение беше не от Бет, а лично от моя началник детектив лейтенант Андрю Улф. Той каза само:
— Искам да ми телефонираш веднага щом можеш. — Злокобно.
Зачудих се дали Наш и Улф действително се познават. Въпросът обаче бе, че Наш несъмнено е казал на Улф, че по телевизията наистина са показали Джон Кори и че Джон Кори участва в разследване на убийство, макар да се предполага, че е в отпуск по болест. Всички тези твърдения бяха верни и заключих, че Андрю Улф иска да получи обяснение. Бих могъл да му обясня как съм се замесил в случая, но би ми било трудно да обясня на детектив лейтенант Улф защо е такъв задник.
Като се имаше предвид всичко това, щеше да е най-добре да не му се обаждам. Навярно трябваше да разговарям с адвоката си. Никое добро дело не остава безнаказано. Искам да кажа, че просто се опитвам да съм добър гражданин и че човекът, който ме забърка във всичко това, моето при-ятелче Макс, използва мозъка ми, вкарва ме в бесен двубой с федералните, а после ми сваля бронята. Всъщност той изобщо не ми беше дал броня. А и Бет не ме бе търсила.
Продължавах да си напомням, че съм герой, макар да не съм сигурен, че да те ранят е голямо геройство. Сега всеки, който се разболее или го вземат за заложник, или пък го очистят, става герой. Но ако имаше начин да разменя геройството си срещу възможност да си измъкна задника от врялата вода, не бих се колебал. Проблемът беше, че създадените от пресата герои имаха годност само около три месеца. Бяха ме ранили в средата на април. Сто на сто трябваше да говоря с адвоката си.
Минавах през селцето Къчог и наближавах центъра му, който може адски бързо да прелети покрай теб, ако не внимаваш. Навсякъде бяха окачени дълги флагчета, които рекламираха цял куп мероприятия, като например ежегодния морски фестивал в Ист Енд и концерт при фара Хортън на някаква група с неясно име.
Шофирах съвсем бавно и търсех сградата на Пеконийското историческо дружество.
Е, намерих го. Изкачих се по стълбите на широката веранда и потропах със старото месингово чукало. Положих доста усилия в това отношение, но вътре очевидно нямаше никого, а и на малкия паркинг не се виждаха автомобили. Върнах се в колата си, набрах номера на новата ми приятелка Маргарет Уили и казах:
— Добро утро, госпожо Уили. Тук детектив Кори.
— Да?
— Вчера споменахте за музея на Пеконийското историческо дружество и аз цял ден си мислих за това. Смятатели, че е възможно да ида да го разгледам днес и да разговарям с някои от служителите — как се казваше председателката? Уитърспун?
— Уайтстоун. Ема Уайтстоун.
— Точно така. Възможно ли е да го направя днес?
— Не зная…
— Ами ако й се обадя…
— Аз ще й се обадя. Може би ще се съгласи да се срещнес вас в музея.
— Чудесно. Наистина много ви благодаря…
— Как да се свържа с вас?
— Знаете ли какво, ще ви потърся след десетина-петнайсет минути. В момента съм в колата си и трябва да потърся подарък за майка ми. Има рожден ден. Дали в музея имате магазин за сувенири?
— Имаме.
— Чудесно. Между другото, разговарях с вуйчо Хари и му предадох вашите почитания.