— „Фоксуудс“ ли?
— Да, нали знаете. Индианското казино. В Кънектикът.
— А, да. Значи Тобен играе хазарт?
— Непрекъснато. Веднъж ходих с него. Загуби около пет хиляди долара само за един уикенд. На карти и рулетка.
— Мили Боже! Надявам се, че е имал обратен билет за ферибота.
Тя се засмя.
„Фоксуудс“. Качваш се с колата си на ферибота от Ориент Пойнт до Ню Лондон или пък на фоксуудския скоростен ферибот и на автобуса до „Фоксуудс“, разоряиаш се и се връщаш на Ориент в неделя вечер. Чудесно разнообразие от работата в Северния край и ако не прекаляваш, можеш да си прекараш страхотно — да спечелиш или загубиш неколкостотин долара, да вечеряш, да гледаш някое шоу, да спиш в хубава стая. Да излезеш с готино гадже. На много от местните обаче не им допада близостта до греха. Някои съпруги не обичат половинките им да пилеят там парите за храна. Но както и с всичко останало, това е въпрос на равнище.
И така, Фредрик Тобен се оказваше комарджия. Но ако се замислиш, дали загубеното в казиното можеше да е повече от ежегодните печалби от виното? Наистина, гроздето тук все още беше експериментално и до този момент — успешно. Нямаше главня, болести, нито студове или големи жеги. Но някой ден ураганът Анабел или Зики щеше да отвее милиард лози в Лонгайландския пролив и той щеше да заприлича на нещо като най-голямата кутия с кола в света.
И после идваха Том и Джуди, които си бяха играли с малки патогенни бацили. Накрая бяха заложили на нещо друго и бяха загубили. Фредрик рискуваше с реколтата и печелеше, после рискуваше с картите и рулетката и също губеше.
— Знаете ли дали семейство Гордън някога са ходили с господин Тобен във „Фоксуудс“? — попитах госпожа Уайтстоун.
— Едва ли. Но не зная. Откакто с Фредрик се разделихме, мина около година.
— Ясно. Но още сте приятели. Още си говорите.
— Предполагам, че сме приятели. Той не обича бившите му любовници да му се сърдят. Иска с всичките да е приятел. Това е много интересно на събиранията. Обича да е в едно помещение с десетина жени, с които е правил секс.
Кой не обича?
— И не смятате, че господин Тобен и госпожа Гордън са имали любовна връзка?
— Не зная със сигурност. Но не мисля. Той не преследваше омъжени жени.
— Колко галантно.
— Не, той е страхлив. Съпрузите и приятелите го плашат. Трябва да е имал лош опит. — Тя като че ли се подсмихна по въздушния си начин. — Във всеки случай предпочиташе Том Гордън да му е приятел, отколкото Джуди Гордън да му е любовница.
— И защо?
— Не зная. Така и не успях да разбера привързаността на Фредрик към Том.
— Мислех си, че е обратното.
— Така смятаха повечето хора. Всъщност Фредрик търсеше Том.
— Защо?
— Не зная. Отначало си мислех, че е начин да се добере до Джуди, но после разбрах, че не преследва омъжени жени.
Тогава реших, че трябва да има нещо общо с привлекателността на семейство Гордън и с работата им. Фредрик е колекционер на хора. Въобразява си, че е водещата личност в Северния край. Може и да е. Не е най-богатият, но виното му дава известно положение. Разбирате ли?
Кимнах. Понякога ровиш с дни и седмици и не откриваш нищо. Понякога удряш на злато. Но понякога златото е измамно. Искам да кажа, че това бе интересно, но дали имаше някаква връзка с двойното убийство? Освен това дали не беше преувеличение? Малко отмъщение от страна на госпожа Уайтстоун? Нямаше да е първата изоставена любовница, която ме пращаше да душа по лъжлива следа, за да почерни живота на другата страна. Затова запитах направо:
— Смятате ли, че Фредрик Тобен може да е убил семейство Гордън?
Тя ме изгледа така, сякаш си бях загубил ума, после отвърна:
— Фредрик ли? Той изобщо не е способен на насилие.
— Откъде знаете?
— Бог знае, че му дадох достатъчно причини да ми посегне — усмихна се госпожа Уайтстоун. — Просто не е агресивен.
Винаги се владее абсолютно. И защо му е да убива Том и Джуди Гордън?
— Не зная. Не зная даже защо са били убити. А вие?
Тя помълча секунда, после каза:
— Може би заради наркотици.
— Защо мислите така?
— Ами… Фредрик беше загрижен за тях. Използваха кокаин.
— Той ли ви го каза?
— Да.
Интересно. Особено защото Фредрик не ми го бе споменал и защото в това нямаше и грам истина. Зная как изглеждат и се държат пристрастените към кокаина и семейство Гордън не бяха такива. Защо тогава Тобен им го беше лепнал?
— Кога ви го каза?
— Не много отдавна. Преди няколко месеца. Каза, че дошли при него и го питали дали не иска малко качествена дрога. Занимавали се с това, за да могат да купуват кокаин за самите себе си.