Тя не ми обърна внимание и продължи:
— По някое време Кид се свързал с жена си в Манхатън и тя се качила на борда на „Сан Антонио“. Знаем, че цялото му съкровище още е било на кораба.
— Искаш да кажеш, че адвокатът още не е бил успял да му го измъкне ли?
— Всъщност Емът наистина е получил щедра сума от Кид, за да го защитава.
Наблюдавах я, докато говореше. На светлината на лампата в стаята с архива, натрупала пред себе си купчина документи, тя приличаше и почти приказваше като стара учителка. Напомняше ми за някои от инструкторките, които познавах в „Джон Джей“ — самоуверени, информирани, студени и компетентни в аудиторията, което някак си ги караше да ми изглеждат секси и чувствени. Навярно ми беше останало от шести клас — тогава си падах по госпожица Майърсън, за която все още имам неприлични сънища. Така или иначе, Ема продължаваше:
— Емът отишъл в Бостън като представител на Кид и се срещнал с лорд Беломонт. Донесъл му писмо, написано от Кид, и му дал двата френски пропуска от корабите на великия могол, които доказвали, че моголът върти двойна игра с англичаните и французите и че следователно корабите са били честна плячка за Кид.
— А Кид откъде го е знаел, когато е нападал корабите? — попитах аз.
— Основателен въпрос. На процеса изобщо не станало дума за това.
— И казваш, че адвокатът на Кид е предал пропуските — тези важни улики за защитата — на Беломонт?
Да, а поради политически съображения Беломонт е искал Кид да бъде обесен.
— Уволняваш адвоката. Винаги трябва да даваш фотокопия и да пазиш оригиналите.
Тя се усмихна.
— Да. На процеса на Кид в Лондон оригиналите изобщо не се появили и без френските пропуски Кид бил осъден и екзекутиран. Пропуските били открити през 1910 година в Британския музей. Малко късничко за защитата.
— Определено. С една дума, Уилям Кид е бил изигран. Грубичко. Но какво се е случило със съкровището на борда на „Сан Антонио“?
Това е въпросът. Ще ти кажа какво се е случило след като Емът отишъл при лорд Беломонт в Бостън и щом си детектив, ти ми кажи какво се е случило със съкровището.
— Добре. Цял съм слух.
— Емът — продължи тя, — очевидно не много добър адвокат, останал от лорд Беломонт с впечатлението, че ако Кид се предаде в Бостън, ще бъде съден безпристрастно. Всъщност губернаторът му написал писмо, което дал на адвоката. В него освен всичко останало се казвало… — Тя започна да чете от копието пред себе си: — „Консултирах се с членовете на съвета на Негово Величество и те са на мнение, че ако сте толкова невинен, колкото казвате, можете спокойно да дойдете тук и след като се детективът вземете другия си кораб и аз несъмнено ще получа за вас кралската прошка.“
— Струва ми се пълна заблуда — казах аз.
Ема кимна и продължи да чете писмото на лорд Беломонт до Кид:
— „Давам ви честната си дума, че ще изпълня точно каквото току-що обещах и предварително заявявам, че каквото и съкровище да докарате тук, няма да взема нищо от него, а ще бъде оставено при онези заслужаващи доверие хора, които ми препоръча съветът, докато не получа заповед от Англия какво да правя с него.“
Ема вдигна поглед и ме попита:
— Това би ли те накарало да идеш в Бостън, където те очаква бесилката?
— Не и аз. Аз съм нюйоркчанин. Мога да помириша опасността от километри.
— Уилям Кид също. Той бил нюйоркчанин и шотландец.
Но какво да направи? Имал известно състояние в Манхатън, жена му и двете му деца били на борда на „Сан Антонио“ и се чувствал невинен. Нещо повече, той имал пари — една трета от тях на Карибите и останалото на кораба. И решил да използва съкровището, за да откупи живота си.
Кимнах. Това беше интересно. Замислих се колко малко неща са се променили за триста години. Правителството наема този човек да свърши мръсната му работа, той изпълнява част от нея, но случайно предизвиква политически проблем и правителството се опитва да вземе не само своя, но и неговия дял, а после го измамва и накрая го обесва. Но в някой момент повечето от мангизите бяха изчезнали.
— Междувременно — продължи Ема, — Кид обикалял назад-напред из Пролива, от Ойстър Бей до Гарднърс Айланд и Блок Айланд. Очевидно корабът поолекнал именно по това време.
— Освободил се е от плячката.
— Явно е станало така и оттук започнали всички легенди за заровеното съкровище. Човекът има на борда десетина-петнайсет милиона долара в злато и скъпоценности и знае, че всеки момент могат да го заловят. Корабът му е малък — само с четири топа. Бърз е, но не може да се сравнява с боен кораб. Е, ти какво би направил?
— Мисля, че щях да се опитам да избягам.
— Почти целият му екипаж го бил напуснал и провизиите привършвали. На борда били жена му и децата му.