— Кид казал ли е на процеса нещо за скритото съкровище.
— Нищо. Запазени са стенограмите и можеш да се убедиш сам — Кид е разбирал, че ще го обесят независимо какво направи или каже. Мисля, че е приел съдбата си и е решил като последна проява на омраза да отнесе тайната си в гроба.
— Или пък я е казал на жена си.
— И това е много вероятно. Тя е имала известно количество лични пари, но очевидно е живяла доста добре след смъртта на мъжа си.
— Всички така правят.
— Без сексистки забележки, моля. Кажи ми какво се е случило със съкровището?
— Нямам достатъчно информация — отвърнах аз. — Сведенията са стари. И все пак бих допуснал, че тук някъде още има заровено съкровище.
— Смяташ ли, че Кид е казал на жена си къде го е заровил?
За миг се замислих за това, после отговорих:
— Кид е знаел, че жена му също може да бъде арестувана и че са в състояние да я накарат да проговори. Затова…
Мисля, че отначало не й е казал, но по-късно, когато са го тикнали в панделата в Бостън и са се готвели да го откарат в Лондон, навярно й е дал някои указания. Като онова осемцифрено число.
Ема кимна.
— Винаги се е смятало, че Сара Кид е успяла да намери част от съкровището. Но мисля, че Кид не би й казал къде е цялото съкровище, защото в случай, че я арестуват и я накарат да проговори, той би загубил и последната надежда да изтъргува заровеното съкровище за живота си. Всъщност смятам, че е отнесъл тайната за местоположението на съкровището със себе си в гроба.
— Измъчвали ли са го?
— Не — отвърна Ема, — и хората винаги са се чудели защо. В онези дни са измъчвали подсъдимите и поради далеч по-дребни причини. Голяма част от историята на Кид изглежда безсмислена.
— Ако тогава бях тук, щях да открия смисъла й.
— Ако си бил тук по онова време, щяха да те обесят като смутител на реда.
— Бъди по-мила, Ема.
Замислих се върху цялата тази информация. Отново си спомних за подробното писмо на Чарлз Уилсън до брат му и попитах:
— Смяташ ли, че Кид би могъл да помни наизуст всички места, на които е заровил съкровището си? Изобщо възможно ли е това?
— Навярно не. Беломонт търсил свидетелства за скрити съкровища и взел някои документи от бостънското жилище на Кид и от „Сан Антонио“, но сред тях не открил никакви карти — или ако е открил, губернаторът ги е запазил за себе си. Трябва да спомена, че той починал преди да обесят Кид в Лондон, така че дори да е имал карти на съкровищата, те може да са изчезнали след смъртта му. Сам виждаш, Джон, има много непълни факти и противоречия. Хората, които проявяват интерес към Кид, векове наред се правят на исторически детективи. — Тя се усмихна и попита:
— Е, измисли ли отговора?
Не. Трябват ми още няколко минути.
— Мисли спокойно. Междувременно ми се иска да пийна нещо. Да вървим.
— Почакай. Трябва да ти задам още няколко въпроса.
— Добре. Давай.
— Добре… Аз съм капитан Кид и съм обикалял из Лонгайландския пролив в продължение на… на колко време?
— Няколко седмици.
— Ясно. Ходил съм в Ойстър Бей, където съм се свързал с адвокат, в Манхатън съм качил на борда жена си и децата си. Бил съм на Гарднърс Айланд… помолил съм господин Гарднър да зарови част от съкровището ми, за да го пази. Зная ли къде го е заровил?
— Не, и тъкмо затова не е имал нужда от карта. Кид просто е казал на Гарднър да се погрижи съкровището да е налично, когато се върне, иначе ще му отреже главата.
Кимнах.
— Това е по-сигурно от карта. Даже не е трябвало да копае дупката.
— Точно така.
— Мислиш ли, че Кид е направил същото и на други места?
Кой знае? По-логично е било да слезе на брега с неколцина души, тайно да зарови съкровището и после да направи карта на местоположението му.
Тогава би имало свидетели.
— Традиционният пиратски метод в такива случаи — от върна тя, — е да се убие човекът, който е изкопал дупката, и да се хвърли вътре. После капитанът и вярната му съпруга я заравят. Смятало се е, че призракът на убития моряк витае край съкровището. До заровени сандъци със съкровища наистина са откривани скелети.
— Свидетелство за вероятно убийство — отбелязах аз.
Както споменах продължи Ема, — по това време екипажът на Кид може да е бил сведен до шест-седем души. Ако е вярвал поне на един от тях, който да пази кораба, екипажа и семейството му, той спокойно би могъл да влезе с лодка в който и да било залив и сам да зарови съкровището. За да изкопаеш дупка в пясъка не се искат инженерни познания. В старите пиратски филми на брега обикновено слиза голяма група, но в зависимост от размерите на сандъка, може да ти трябват само един-двама души.