Бет бързо си отбеляза нещо в тефтера. Може би някога някой архивист щеше да прояви интерес към бележника на детектив от отдел „Убийства“ от края на двайсети век. И аз си водех бележки, но тъй като сам не мога да си разчитам почерка, предполагам, че е безполезно.
— Добре — каза тя, — да започнем от самото начало. Първо, все още не сме открили двата куршума в залива. Почти е безнадеждно и се отказахме от търсенето.
— Правилно решение.
— Добре, след това отпечатъците. Почти всички отпечатъци в къщата са на семейство Гордън. Открихме чистачката, която беше почиствала същата сутрин. Открихме и нейните отпечатъци.
— Ами отпечатъците по атласа?
— Само на жертвите и твоите. Прегледах всяка страница с лупа и ултравиолетова лампа. Търсех отбелязвания, тайнопис — каквото и да е. Нищо.
— Наистина си мислех, че оттам може да изскочи нещо.
— Де такъв късмет. — Бет погледна към записките си и каза: — Аутопсията показва каквото очакваше и ти. И в двата случая смъртта е настъпила в резултат от масивна мозъчна травма, причинена от огнестрелна рана в главата, като куршумите са влезли отпред и така нататък… Открито е обгаряне на входните рани, което показва изстрел отблизо, така че навярно можем да отхвърлим вероятността за изстрел с пушка отдалеч. Патоанатомът не се ангажира с твърдо становище, но казва, че с оръжието на убийството е стреляно от един и половина до три метра разстояние и че калибърът на патроните е бил голям — може би четирийсет и четири или четирийсет и пет.
— Така решихме и ние.
— Точно така. Останалите резултати от аутопсията… — Тя хвърли поглед към доклада. — … Токсикология — наркотици не са открити. Стомашно съдържание, почти никакво, може би ранна и лека закуска. И по двата трупа няма следи от инфекции, никакви явни болести… — Бет продължи в този дух около минута, после вдигна поглед и каза:
— Жената е била бременна в първия месец.
Кимнах. Какъв прекрасен начин да отпразнуваш неочакваната слава и богатство.
Помълчахме около минута. В протоколите на аутопсиите има нещо, което направо ти скапва настроението. Една от по-неприятните задачи, които трябва да изпълни детективът, е да присъства на аутопсия. Това е свързано с изискването за пълна информираност за свидетелствата и от юридическа гледна точка има смисъл, но аз не обичам да гледам как режат трупове, как вадят и претеглят органи и така нататък. Знаех, че Бет е присъствала на аутопсията на семейство Гордън, и се чудех дали бих могъл да издържа да гледам как кадят червата и мозъците на хора, които познавам.
Бет прелисти бележките си и продължи:
— Червената пръст, открита по маратонките им, в общи линии е глина, желязо и пясък. Навсякъде наоколо е пълно с такава и дори не си струва да се опитваме да я сравним с пръстта от определено място.
— По ръцете им има ли следи от нея?
— Всъщност да. Том има пришка на дясната ръка. И двамата имат набита пръст по дланите и под ноктите, въпреки опитите им да ги измият със солена вода. И по дрехите им има следи от същата пръст.
Отново кимнах.
— Какво са правили според теб? — попита ме Бет.
— Копали са.
— За какво?
— За заровено съкровище.
Тя прие думите ми като поредна проява на постоянните ми опити да изтъкна остроумието си и не ми обърна внимание, точно както и предполагах. Продължи с други точки в доклада си, но не чух нищо съществено.
— Обискът на къщата им не даде интересни резултати — каза тя. — Освен финансовите данни, в компютъра им няма много информация. В един от шкафовете открихме кореспонденцията им. В момента четем и анализираме всичко. Може да е интересно, но засега не сме откртйли нищо.
— Всичко важно или уличаващо навярно е било откраднато.
— Семейство Гордън са имали скъпи дрехи, даже за ежедневна употреба, няма порнография и секс-атрибути, в избата им имаше седемнайсет бутилки вино, намерихме четири фотоалбума — и теб те има на няколко снимки, — няма аудиозаписи, водели са си картотека с телефони, която сравняваме с онази в службата им, в аптечката няма нищо необичайно, нито пък в джобовете на дрехите им, няма ключове, които да не стават за никъде, а един като че ли липсва — ключът за къщата на семейство Мърфи, ако се вярва на онова, което ни каза господин Мърфи… — Тя обърна страницата и продължи да чете. Обикновено тези неща привличат цялото ми внимание, но до този момент не бях забелязал нищо необичайно.
— Между другото открихме акта за земята на Уили — каза Бет. — Всичко е наред. Освен това не можем да намерим никакви свидетелства за банков сейф. Или за други банкови сметки. Открихме две застрахователни полици за сумата от 250 000 долара за всеки от двамата. И двамата са определили другия за наследник, а следващи наследници са родителите и братята и сестрите им. Същото се отнася с държавната им застраховка живот. Има и завещание, много просто, в което пак се определят един друг за наследници.