— Добре.
— Телефонните разговори.
Тя погледна към компютърните разпечатки и продължи:
— През май миналата година е имало четири обаждания от Лондон с тяхната телефонна кредитна карта… по един разговор до Индиана и Илинойс, един до централата на Плъм Айланд и един с Фредрик Тобен в Саутхолд, продължил четирийсет и две минути.
— Интересно.
— Каква е тази история с Фредрик Тобен?
— Не съм сигурен.
— Кажи ми това, за което си сигурен.
— Струва ми се, че ти разказваше. Не искам да те прекъсвам.
— Не, сега е твой ред, Джон.
— Не става, Бет. Първо довърши всичко, все едно че докладваш какво съм открил.
Тя се замисли за миг — очевидно не искаше да се остави Джон Кори да я измами — и попита:
— Изобщо открил ли си нещо?
— Да. Сериозно. Продължавай.
— Добре… докъде бях стигнала?
— До телефонните разговори.
— Да. Данните тук са за двайсет и пет месеца и за това време има хиляда разговора. Пратих ги за компютърен анализ. Открих много интересен факт — когато са пристигнали тук през август преди две години, първо са наели къща в Ориент, близо до ферибота, и само четири месеца по-късно се пренесли в къщата на Насау Пойнт.
— До морето ли е била къщата в Ориент?
— Не.
— Ето го отговора. За четири месеца от пристигането си тук те са решили, че им трябва къща до морето с кей и яхта. Защо?
— Тъкмо това, се опитваме да открием.
— Точно така. — Аз вече го бях открил. Беше свързано с факта, че Том и Джуди някак си бяха разбрали, че на Плъм Айланд нещо трябва да бъде открито и изкопано. И така, през есента преди две години първата част от замисъла да си вземат къща до морето, а после и яхта — вече е била осъществена. — Продължавай.
— Добре… Плъм Айланд. Правеха се на много хитри и трябваше да им скръцна със зъби.
— Браво.
— Наредих цялото съдържание на кабинета на семейство Гордън да бъде докарано с ферибота до Ориент Пойнт, после натоварено на полицейски камион и отнесено в съфолкската областна лаборатория.
— Данъкоплатците ще се радват да го чуят.
— Освен това поисках да вземат отпечатъците от офиса и да го запечатат.
— Страхотна си.
— Това е двойно убийство, Джон. Вие как постъпвате при двойно убийство в големия град?
— Викаме хигиенните власти. Продължавай, моля те.
Тя дълбоко си пое дъх.
— Добре… Също така получих списък на всички, които работят на Плъм Айланд, и пратихме петима детективи да разговарят с тях.
Кимнах.
— Добре. Искам лично да разпитам Дона Алба.
— Сигурна съм в това. Съобщи ни, ако я откриеш.
— Изчезнала ли е?
— В отпуска е. Това имам предвид, като казвам, че се правят на много хитри.
— Ясно. Продължават да се държат потайно. Просто не могат да не го правят. Не е в бюрократичния им нрав. Къде са приятелчетата ти Наш и Фостър?
— Не са ми приятелчета и не зная къде са. Някъде тук, но не се виждат. Напуснаха „Саундвю“.
— Зная. Добре, давай нататък.
— Взех съдебно нареждане да събера като веществени до казателства всички служебни оръжия на Плъм Айланд: 45 — калибровите автоматични пистолети плюс няколко револвера, десетина М-16 и две карабини от Втората световна война.
— Божичко! Да ни нападнат ли са се готвели?
Тя сви рамене.
— Предполагам, че повечето е останало от военните. Във всеки случай вдигнаха вой до небето. Пратих всички оръжия на балистичен анализ и ще имаме данните за тях в случай, че някога намерим куршумите.
— Правилна логика. Кога ще им върнеш оръжието?
— Навярно в понеделник или вторник.
— Видях край ферибота морски пехотинци — казах аз. — Предполагам, че след като си разоръжила бедните хора на господин Стивънс, те са решили, че им трябва защита.
— Това не е мой проблем.
— Между другото, сигурен съм, че не са ти дали целия си арсенал.
— Ако не са, ще поискам заповед за арест на Стивънс.
Никой съдия нямаше да издаде такава заповед, но това нямаше значение, затова казах:
— Продължавай, моля те.
— Добре, още за Плъм Айланд. Изненадващо телефонирах на доктор Чен, която живее в Стоуни Брук. Останах със смътното впечатление, че преди да разговаряме с нея в лабораторията са я подковали, защото не успя да импровизира, когато я потърсих в дома й. Накарах я да потвърди, че да, може би, навярно, вероятно семейство Гордън са от краднали опасни вируси или бактерии.
Кимнах. Това беше много добра полицейска работа, първокласно процедурно разследване. Част от всичко това имаше значение, друга част — не. Доколкото знаех, имаше само грима души, които да използват думите „пиратско съкровище“ по отношение на този случай — аз, Ема и убиецът.
— Отново разговарях с Кенет Гибс, също в дома му — каза Бет. — Живее в Яфанк, недалеч от моя офис. Малко е дръпнат, но иначе ми се струва, че не знае повече, отколкото ни казва. Виж, Пол Стивънс е съвсем друг въпрос…