— Лабораторията окончателно свърши проверката на двата автомобила и яхтата на семейство Гордън — каза Бет. — Всички отпечатъци са техни освен моите, твоите и на Макс. Но на палубата й са открили нещо странно.
— Да?
— Две неща. Първо, пръстта, за която вече знаем. Но са намерили и малки, съвсем малки изгнили тресчици. Не плаващо дърво. В него не е имало сол. Било е дърво, заровено в земята, по което все още имало пръст. — Тя ме погледна. Някакви идеи?
— Остави ме да си помисля.
— Добре.
Бет продължи:
Позвъних на областния шериф Уил Паркър във връзка с разрешителните за оръжие, които е издал в окръг Саутхолд.
— Хубаво.
— После се свързах с областния отдел за разрешителни за оръжие и получих компютърна разпечатка, според която шерифът е издал 1224 разрешителни за пистолети на жители на окръг Саутхолд.
— Значи от двайсет и няколкото хиляди жители на окръга имаме около хиляда и двеста законни притежатели на пистолети. Това са доста много хора, с които да разговаряш, но задачата не е непосилна.
— Е, иронията е в това, че когато става въпрос за смъртоносна епидемия, никоя задача не е непосилна. Но вече не залагаме целия бюждет на полицията, за да решим този случай.
— Семейство Гордън са важни за мен. Убийството им е важно за мен.
— Зная. И за мен. Просто ти обяснявам каква е действителността.
— Защо аз не позвъня на шефа ти, за да обясня на него каква е действителността?
— Остави, Джон. Аз ще се погрижа за това.
— Добре. — Всъщност, докато областното полицейско управление се мъчеше да поуталожи нещата, федералните тайно и извънредно усилено търсеха онзи тип престъпник, който не трябваше. Но това не беше мой проблем. — Господин Тобен включен ли е в списъка на притежателите на пистолети? — попитах аз.
— Да. Прегледах списъка и си отбелязах няколко имена, които са ми познати. Тобен е сред тях.
— Кой друг?
— Макс. Той има личен 45-калибров пистолет.
— Ето ти го твоя престъпник — полу на шега казах аз.
После я попитах:
— Какво оръжие има Тобен?
Бет ме погледна и отговори:
— Два пистолета — 9-милиметров браунинг и 45-калибров автоматичен колт.
— Мили Боже! От крадци на грозде ли се страхува?
— Предполагам, че носи със себе си пари в брой. Ако си близък с шерифа и началника, за да получиш разрешително от този окръг не ти трябватмного причини.
— Интересно. — В щата Ню Йорк оръжията внимателно се контролираха, но имаше места, където бе по-лесно да получиш разрешително. Така или иначе, фактът, че притежава два пистолета, не правеше Ф. Тобен убиец, но предполагаше определени личностни особености. Фреди се отнасяше към кротките типове, които — както беше казала Ема — не са агресивни физически или словесно, но биха ти теглили куршума, ако сметнат, че по някакъв начин ги заплашваш.
— Защо те интересува Фредрик Тобен? — попита тя.
— Оказва се, че е бил по-близък със семейство Гордън, отколкото си мислех.
— И какво от това?
— Не зная. Давай нататък, моля те.
— Добре — каза тя. — Претърсихме блатата на север от къщата на семейство Гордън и открихме място, където сред тръстиката може да се мине с лодка.
— Наистина ли? Добра работа.
— Благодаря. Много е възможно някой да е дошъл от там. В понеделник приливът е бил в 19:02, така че към пет и половина водата там е била почти шейсет сантиметра. Може да се мине с плитко газещ плавателен съд, без никой да те види.
— Много добре. Защо не съм се сетил за това?
— Защото си губиш времето в измисляне на остроумни забележки.
— Всъщност изобщо не мисля за тях.
— Не твърдя със сигурност, че сред тръстиките е минала лодка — продължи тя, — но така поне изглежда. Някои са отчупени съвсем наскоро. В тинята няма никакви следи, но след убийството е имало осем прилива и може да са унищожили всичко.
Кимнах.
— Освен това разговарях по телефона с Макс и той е много ядосан, че си тормозил Фредрик Тобен.
— Майната му на Макс.
— Аз загладих нещата — каза тя.
— Много ти благодаря.
— Научи ли нещо от Тобен? — попита Бет.
— Адски много. За разполагането на листата. За ферментирането на кожицата заедно със сока в бъчвите. И така нататък…
— Налага ли се да разговарям с него?
Замислих се за миг, после отвърнах:
— Да, налага се.
— Ще ми подскажеш ли защо?
— Да. Но не сега. Трябва обаче да забравиш за наркотици, бацили, ваксини и изобщо за всичко свързано с работата на семейство Гордън.