— Сигурен ли си?
— Няма майтап.
— Тогава какъв е мотивът? Кажи ми.
— Мисля, че малко ще ми се ядосаш.
Бет ме изгледа като че ли развеселена.
— Любовна история? Секс? Ревност?
— Не.
— Земята на Уили?
— Това е част от цялата история.
Застанахме един срещу друг с ръце в джобовете. Мъчех се да разбера какво изпитвам към тази жена в светлината на Ема, а Бет се мъчеше да разбере кой е убил семейство Гордън. Дойде ми наум, че след разнищването на този случай на всички ще ни се наложи да разнищим чувствата си и към кого ги изпитваме.
— Разкажи ми каквото знаеш — каза Бет.
— Ти си такъв страхотен детектив, че просто ще ти дам ключовите моменти и сама ще можеш да си направиш изводите. Добре, слушай — наетата къща до морето, бързо-ходната яхта, земята на Уили, Пеконийското историческо дружество, историята на Плъм Айланд и на съседните острови, липсващата седмица в Англия… какво още… числото 44106818… какво още?
— Пол Стивънс?
— Вероятно.
— Фредрик Тобен?
Вероятно.
Каква е неговата роля? На заподозрян? На свидетел?
— Е, господин Тобен и неговата винарна може да са пред банкрут. Или поне така чух. Така че може да е отчаян. А отчаяният човек върши отчаяни неща.
— Ще проверя финансовото му положение — отвърна Бет.
— Междувременно, благодаря за страхотната помощ.
— Това е всичко, малката — казах аз. — Търси общия знаменател, нишка, свързваща всичко, каквото ти казах.
Тази игра не й хареса и тя рече:
— Трябва да вървя. Ще кажа на Макс, че си решил случая и че трябва да ти се обади. — Бет тръгна към къщата.
Последвах я.
В кухнята тя започна да си събира бележките.
— Между другото — попитах, — какво означават онези две сигнални флагчета?
Бет продължи да прибира нещата си в куфарчето и отвърна:
— Флагчетата са буквите „B“ и „V“. Във фонетичната азбука се означават „Bravo и Victor“.
— Ами другото им значение? Значението на думите? — попитах аз.
— Флагчето „Вгауо“ означава също „опасен товар“. Другото означава „нужна е помощ“.
— Значи двете флагчета могат да означават: „опасен товар, нуждаем се от помощ“.
— Да, и в това има логика, ако семейство Гордън са носели опасни микроорганизми — отвърна Бет. — Или дори наркотици. Може да е сигнал за партньора им. Но ти каза, че случаят няма нищо общо с бацили или наркотици.
— Така казах.
— Според един от служителите в офиса ми, който е моряк, много хора на сушата закачат флагчета просто като украса или шега. В морето не би могъл да го направиш, но на сушата никой не го приема сериозно.
— Абсолютно вярно. Том и Джуди често го правеха. — Но този път… опасен товар, нуждаем се от помощ… — Приемам, че е сигнал за някого — казах. — Страхотен сигнал.
Никакви следи в телефонния запис, никакъв клетъчен телефон, просто стар сигнал с флагчета. Навярно предварително са го уговорили. Означавал е: „Стоката е на борда, ела да ни помогнеш да я разтоварим“.
— Каква стока?
— Точно това е въпросът.
Тя ме погледна.
— Ако имаш някакви сведения или улики, които криеш — а аз предполагам, че имаш — може да си имаш проблеми със закона, детектив.
По-спокойно, по-спокойно. Без заплахи.
— Джон, аз разследвам двойно убийство. Те са ти били приятели и това не е игра…
— Почакай. Нямам нужда от лекции. Кротко си седях на задната веранда и си гледах работата, когато Макс идва при мен с шапка в ръка. По същото време следващата вечер стоя на пуст паркинг до ферибота след като цял ден съм си човъркал носа в някаква лаборатория. А сега…
— Ти почакай. Отнасях се с теб много добре…
— О, я стига! Трябваха ти два дни, за да стигнеш до мен…
— Работех. А ти какво си правил?
И така нататък. След около две минути в този дух предложих:
— Примирие. Така няма да стигнем доникъде.
Тя се овладя и каза:
— Извинявай.
— И ти извинявай.
И се помирихме без целувки.
— Не те притискам да ми кажеш каквото знаеш — рече Бет, — но ми обеща, че след като ти кажа каквото зная аз, ще направиш същото.
— Ще изпълня обещанието си. Но не тази сутрин.
— Защо?
— Първо поговори с Макс. Ще е много по-добре, ако първо го информираш от собствените си бележки, а не от моите теории.
Тя обмисли предложението ми и кимна.
— Добре. Кога ще мога да чуя теориите ти?
— Трябва ми само още съвсем малко време. Дотогава помисли за ключовите моменти, които ти казах, и виж дали ще стигнеш до някакви изводи.
Бет не отговори.
— Обещавам ти, че ако успея да стигна до решението, ще ти го поднеса на сребърна табла — прибавих аз.