И после имаше вероятност някой друг…
Мислех за всичко онова, което се беше случило преди семейство Гордън да намерят смъртта си с пръснати черепи. Можех да видя Том, Джуди и Фредрик, и тримата живеещи прекалено нависоко, пилеещи прекалено много, едновременно отчаяни и уверени в успеха на предприятието си.
Бяха педантично точни в полагането на основата за така нареченото откриване на съкровището. Интересно, че бяха решили да не го заравят в имението на Тобен край морето. Бяха решили да използват местна легенда — Ридовете на капитан Кид. Разбира се, после са щели да съобщят, че издирването им ги е довело точно до това конкретно място и да признаят, че са измамили бедната Маргарет Уили, която е щяла да се спука от яд, че е продала земята, и да е убедена, че Тад я наказва. Семейство Гордън са щели да й подарят някой накит като утешителна награда.
При разследването на убийство често търсех най-простото обяснение и в случая то беше наистина просто — алчност. Фреди не бе човек, който да дели с други, а дори да е бил готов на това, чудех се дали съкровището е било достатъчно, за да покрие дълговете му и да спаси винарната му. Неговият дял със сигурност е нямало да бъде повече от петдесет процента, приблизително същото се отнасяше за дела на държавата и щата. Даже съкровището да струваше десет милиона долара, Фреди би получил най-много два и половина. Абсолютно недостатъчно за такъв прахосник. А ако имаше друг партньор — жив, като Пол Стивънс — семейство Гордън определено трябваше да си идат.
Но все още оставаха въпроси без отговор — ако приемех, че Том и Джуди са открили съкровището на Плъм Айланд, дали бяха взели цялото със себе си в деня, в който бяха срещнали края си на собствената си задна тераса? Дали съкровището е било в сандъка за лед? И къде беше оригиналният сандък, който трябваше да бъде заровен и открит по начин, който да задоволи любопитния археолог или представителя на държавната хазна?
Докато мислех за всичко това, не обръщах внимание на колелото на рулетката. Рулетката е добра за хора с проблеми, защото изобщо не изисква мислене — също като ротативката, тя си е чиста проба късмет. Но при ротативките можеш да разчетеш темпото на загубите си и да прекараш нощта в умопомрачено състояние с увиснала челюст пред едноръките бандити, без да загубиш много повече от джобните си пари. При рулетката обаче с минимален залог от десет долара и с бързо крупие и залагащи, можеш светкавично да загазиш.
Изправих се, взех още пари с кредитната си карта и отидох да потърся приятелска игра на покер. Ах, какво само не правя в името на работата си!
Справих се добре на масата за покер и към полунощ отново бях на минус две хиляди плюс малко дребни. Освен това умирах от глад. Взех си бира и сандвич от едно от момичетата на бара и поиграх покер до един след полунощ, без да загубя или спечеля.
Отеглих се на един от баровете и преминах на скоч. Гледах повторението на новините по телевизията, в които изобщо не споменаха за убийството на семейство Гордън.
Отново преповторих мислено случая — от момента, в който Макс се бе появил на верандата ми. И в същото мреме мислех за любовния си живот, за работата си и така нататък, което в крайна сметка ме изправи пред въпроса накъде отивам.
И така, към два след полунощ бях с две хиляди долара! по-беден, бях сам, но не и самотен, бях малко на градус, предполагаше се, че трябва да съм три четвърти физически и може би сто процента умствено негоден, и спокойно можех да се самосъжалявам. Вместо това се върнах при рулетката. Нямах късмет в любовта, следователно трябваше да имам късмет в хазарта.
В три сутринта, олекнал с още хиляда долара, отидох да си легна.
В събота сутринта се събудих с отдавна познатата ми странна дезориентираност. Понякога може да ми помогне жената до мен, но такава нямаше. Главата ми се проясни и ги спомних къде съм, спомних си, че индианците машан-тукет пекуот ме бяха скалпирали — или навярно би трябвало да кажа, че бях получил финансово предизвикателство от своите местни американски братя.
Взех душ, облякох се, взех си четката за зъби и закусих в казиното.
Навън започваше поредният прекрасен късен летен, почти есенен ден. Може би това беше циганско лято. Седнах в джипа си и поех на юг към Ню Лондон.