Държеше се, трябваше да му го призная. Ако можех да вярвам на Ема Уайтстоун, той бе почти разорен, беше и двоен убиец, ако можех да вярвам на инстинкта си, да не споменавам за онова, което току-що бях видял в навеса. Сигурно бе разбрал, че зная и двете му тайни, но въпреки това с нищо не го беше показал. Повече се тревожеше да не прецакам партито му, отколкото че мога да му прецакам живота. Много хладнокръвен тип.
Сервитьорката се върна с поднос, върху който носеше винена чаша, пълна с бира. Взех я и отбелязах:
— Не обичам вино.
Тя се усмихна.
— И аз. В хладилника има още бира. — Намигна ми и се отдалечи.
Понякога си мисля, че съм благословен със сексуално привличане, чар и телесна миризма. Тази вечер чувствах, че съм изпълнен с желание, така че горещ като евтин пистолет, лекомислено си килнах шапката, пооправих си сабята и тръгнах сред гостите.
Те бяха предимно млади и в началото на средната възраст, нямаше прекалено много гранд дами и дъщери на американската революция. Например не видях Маргарет Уили. Повечето бяха на двойки — по-голямата част от света е разделена на двойки, — но имаше и няколко самотно блуждаещи, които изглеждаха достойни за разговор, ако не се появеше нито една от единствените ми верни любими.
Забелязах жена в бяла, като че ли копринена рокля, носеща задължителната капела, под която падаха дълги руси коси. В нейно лице разпознах малкото създание на лорд Фреди, което ми бяха показали по време на дегустацията семейство Гордън. Тя пресичаше моравата сама, затова се отправих да я пресрещна.
— Добър вечер — казах аз.
Тя се усмихна.
— Добър вечер.
— Аз съм Джон Кори.
Името очевидно не й говореше нищо и тя продължи да се усмихва.
— Аз съм Сондра Уелс. Приятелка на Фредрик Тобен.
— Да, зная. Запознахме се във винарната през юли. На дегустация. Бях със семейство Гордън.
Усмивката й изчезна и момичето отвърна:
— О, било е ужасно!
— Определено.
— Трагедия.
— Да. Бяхте ли близка със семейство Гордън?
— Ами… Фреди беше. Аз ги харесвах… но не зная дали те ме харесваха.
— Сигурен съм в това. Винаги приказваха за вас чудесни неща. — Всъщност изобщо не бяха приказвали за нея.
Тя отново се усмихна.
Сондра говореше и се държеше добре, сякаш беше ходила на училище, за да се научи как се вършат тези неща, но аз лично не можех да разбера защо някой ще замени Ема Уайтстоун за Сондра Уелс.
Обичате ли да се возите на яхта? — попитах.
— Не. Фредрик обича.
— Имам къща до морето на запад оттук. Обичам да се возя на яхта.
Прекрасно.
Всъщност, сигурен съм, че видях господин Тобен… чакайте да си спомня… миналия понеделник, някъде следобед, с малката му плоскодънна лодка. Стори ми се, че бяхте вие.
Тя се замисли за миг, после отвърна:
— Не, в понеделник цял ден бях в Манхатън. Шофьорът на Фредрик ни откара с икономката му до града и целия ден пазарувах.
Забелязах, че малкото й мозъче работи, а и устните й се смръщиха.
— Видели сте Фредрик в лодката с… някой друг ли? — попита тя.
— Навярно не е бил той или ако е бил, може да е бил сам, или пък с мъж…
Сондра отново се намръщи.
Обожавам да мътя водата. Освен това вече знаех, че по време на убийството Сондра и икономката са били в Манхатън. Колко удобно.
— Споделяте ли интересите на Фредрик в местната история и археология? — попитах аз.
— Не — отвърна тя. — Развам се, че и той се отказа. От всички хобита, които може да има един мъж, защо точно това?
— Може да е имало нещо общо с архивистката на Пеконийското историческо дружество.
Тя ми хвърли много студен поглед и със сигурност щеше да се отдалечи, само че при нас изникна самият Фредрик и я попита:
Може ли да ти отнема една минута? Семейство Фишър искат да те поздравят. — Погледна ме и рече: — Ще ни извините ли?
— Естествено. Освен ако семейство Фишър не искат да поздравят и мен.
Фредрик ми прати неприятна усмивка, Сондра Уелс ми се намръщи и двамата се отдалечиха, като оставиха невъзпитания си гост да размишлява над нетактичното си поведение.
Към осем и половина видях Макс и Бет. Макс също беше с пиратска шапка, а Бет бе нахлупила на главата си някакво тъпо боне. Беше с бели панталони и синьо-бяла моряшка блуза. Изглеждаше променена. Приближих се до тях при дългия бюфет. Макс си тъпчеше устата с кренвирши, любимото ми ядене. Поздравихме се и аз откраднах един.
— Чудесна вечер — каза Бет. — Благодаря, че ми предложи да дойда.
— Бет ме информира за напредъка на съфолкското управление по случая — рече Макс. — През последните четири дни е свършила много работа.