Накрая влязох вътре и пуснах седемте съобщения на телефонния секретар.
Първо, вуйчо Хари. Имал приятел, който искал да наеме къщата, така че дали съм имал нещо против или да я купя, или да я освободя. Второ, детектив лейтенант Улф, който просто каза:
— Вбесяваш ме.
Трето, старо съобщение от Ема, оставено малко преди полунощ в петък. Просто искаше да ме чуе. Четвърто, в събота сутринта ме беше търсил Макс с подробностите за партито у Тобенг. Информираше ме също, че приятно си побъбрил с Бет и ме питаше дали бих му телефонирал. Пето, Дом. Фанели, който каза:
— Хей, селяндур, пропусна страхотно прекарване. Каква нощ само! Виното се лееше, забодохме четири шведски туристки, две от които стюардеси, третата манекенка и четвъртата актриса. Във всеки случай позвъних на нашия приятел Джак Роузън от „Дейли Нюз“ и той ще напише репортаж за завръщането ти в Ню Йорк след възстановяването ти в провинцията. Ранен герой се връща у дома. Красота. Телефонирай му в понеделник сутрин и материалът ще бъде отпечатан във вторник, така че копелетата от управлението да могат да го прочетат преди да са ти спукали топките. Само кажи, че не съм пич. Обади ми се в понеделник и вечерта ще идем да пийнем по едно. Ще ти разкажа за шведките. Чао.
Усмихнах се. Четири шведки, мале мила! Шестото съобщение беше от Бет, която в неделя сутринта ме питаше къде съм изчезнал в събота вечер и кога можем да се видим. Номер седем бе пак Бет в неделя следобед — потвърждаваше съобщението ми в службата й и казваше, че в понеделник сутрин ще дойде вкъщи.
Така че, когато малко след обед на вратата се позвъни, не се изненадах прекалено да видя Бет.
— Влизай — поканих я аз.
Тя остави чадъра си на верандата и влезе. Носеше поредния шит по поръчка костюм, този път ръждивокафяв.
Реших, че би трябвало да я информирам, че съм сам. Така й направих.
— Зная — отвърна Бет.
Изгледахме се в продължение на няколко много дълги секунди. Разбрах какво ще ми каже, но не исках да го чуя. Тя обаче го каза:
— Тази сутрин Ема Уайтстоун е била открита в дома си от един от служителите й. Мъртва, очевидно убита.
Не отговорих. Какво можех да кажа? Просто стоях неподвижно.
Бет ме хвана за ръка и ме отведе до кушетката в дневната.
— Седни — рече тя. Седнах.
Бет се настани до мен и стисна ръката ми.
— Не зная как се чувстваш… — започна тя. — Искам да кажа, зная, че сигурно си бил влюбен в нея…
Кимнах. За втори път през живота си не бях приносителят на лошата вест. Бях онзи, който чува за убийството на човек, когото обича. Бях поразен. Не можех напълно да го проумея, защото не ми се струваше реално.
— Снощи докъм десет бях с нея — казах аз.
— Още не разполагаме с часа на смъртта — съобщи ми тя.
Била е открита в леглото си… очевидно убита с удари по главата с ръжен, който са намерили на пода… нямало е следи от влизане с взлом… задната врата е била отключена.
Кимнах. Той сигурно имаше ключ, който не беше върнал, и тя навярно изобщо не се бе сетила да смени ключалката. И беше знаел, че наблизо има ръжен.
Бет продължи:
— Прилича на грабеж… изпразнена чантичка, никакви пари, изпразнена кутия за бижута. Такива неща.
Дълбоко си поех дъх и не отговорих.
— Освен това са мъртви и семейство Мърфи. Очевидно също убити.
— Боже Господи!
— Полицай от саутхолдското управление патрулираше по тяхната улица приблизително на всеки час и държеше под око къщата им, но… не е видял нищо. Когато застъпил в осем сутринта, новият дежурен забелязал, че вестникът е на моравата. В девет още не го били взели. Знаел, че семейство Мърфи стават рано и си взимат вестника, затова…
Да продължавам ли?
— Продължавай.
— Добре… затова им телефонирал, после почукал на входната врата, заобиколил отзад и видял, че вратата към остъклената веранда е отключена. Влязъл и ги открил в леглото. И двамата били умрели от очевидни наранявания по главата, нанесени с лост, който намерили окървавен на пода. Къщата била обърната наопаки. Освен това, като се има предвид, че полицията е охранявала откъм улицата, би трябвало да приемем, че престъпникът е дошъл откъм залива.
Кимнах.
— Можеш да си представиш, че саутхолдското управление е в пълен хаос — каза Бет, — скоро и целият Северен край ще бъде вдигнат на крак. Тук обикновено не се случва и по едно убийство годишно.
Помислих си за Макс, който обичаше всичко да е тихо и мирно.
Бет продължи:
— Областното управление праща спецгрупа, защото вече се смята, че става въпрос за маниак, който ограбва къщите и убива собствениците им. Мисля, че онзи, който е убил Том и Джуди Гордън, може да е взел ключа за къщата на Мърфи и затова задната врата да е била отключена. Това говори за предумисъл.