Кимнах. Тобен бе знаел, че в даден момент може да му се наложи да се избави от семейство Мърфи и беше планирал достатъчно напред във времето, за да вземе ключа. Трябваше да се сетим още когато Бет спомена, че не са открили ключа в къщата на семейство Гордън. Поредният пример за подценяване на убиеца.
— Трябваше да предвидим… — започнах аз.
— Зная — каза тя. — Що се отнася до Ема Уайтстоун… е, или е оставила вратата отключена, или някой пак е имал ключ… някой, когото е познавала.
Погледнах я и разбрах, че и двамата знаем за кого говори.
— В неделя сутринта наредих да установят наблюдение над Фредрик Тобен, както предложи ти — каза Бет, — и го следихме цял ден, но някой от големите началници го е отменил от полунощ до осем… поради финансови причини… така че след дванайсет общо взето никой не е наблюдавал Тобен. Не отговорих.
— Едва ги накарах да се съгласят изобщо да го следим — продължи тя. — Той просто не е заподозрян. Не разполага с нищо срещу него, за да поискам денонощно наблюдение.
Аз я слушах, но постоянно си представях Ема, в моята къща, как плуваше в залива, на събирането на историческото дружество, в спалнята, където са я открили убита… ами ако бях прекарал нощта там? Откъде някой би могъл да знае, че е сама? Дойде ми наум, че ако ме беше открил да спя до нея, Тобен би убил и мен.
Замислих се за Фредрик Тобен и си спомних как разговаряше с Ема на моравата. Сигурно вече е бил решил да я убие. Чудех се обаче дали е решил да го направи, за да й попречи повече да разговаря с мен, или просто е искал да ми каже: „Мамка ти, Кори. Мамка ти, че си такъв умник, мамка ти, че ме разкри, мамка ти, че се чукаш с бившето ми гадже, и просто мамка ти.“
Чувствам се отговорна за семейство Мърфи — рече Бет.
Насилих се да се замисля за тях. Те бяха прилични хора, услужливи граждани и за тяхно нещастие, свидетели на прекалено много от онова, което се беше случило през последните две години у съседите им.
— В сряда занесох у тях снимка на Фредрик Тобен и те го разпознаха като мъжа с бялата спортна кола… Тобен има бяло порше… Разказах й за краткото си посещение у Едгар и Агнес Мърфи.
— Разбирам.
— Убиецът е Фредрик Тобен — заявих аз.
Тя не отговори.
Той е убил Том и Джуди Гордън, Едгар и Агнес Мърфи, може би ветеринари от Плъм Айланд и Ема Уайтстоун казах аз. — А навярно и други. — После прибавих: — Приемам случая съвсем лично.
Изправих се.
— Трябва да глътна малко чист въздух. — Излязох на верандата. Дъждът валеше по-силно, сив дъжд, сипещ се от сиво небе в сиво море.
„Ема. Ема.“
Още бях във фазата на шок и отхвърляне на действителността, като постепенно преминавах към фазата на гнева. Колкото повече си мислех как Тобен й е разбил главата с железен ръжен, толкова повече ми се искаше да разбия неговата глава с железен ръжен.
Подобно на много ченгета, които имат лична и тясна връзка с престъпността, исках да използвам силата и опита си, за да се погрижа лично за престъпника. Но ченгето не може да бъде съдия и съдията не може да бъде ченге. От друга страна, има моменти, в които трябва да оставиш полицейската си значка и да грабнеш пистолета…
30.
Известно време Бет ме остави сам и имах възможност да събера мислите си. Накрая тя излезе на задната веранда и ми подаде чаша кафе, смесено с нещо, което миришеше на бренди.
Постояхме в мълчание, загледани към залива. След няколко минути Бет попита:
— За какво е всичко това, Джон?
Знаех, че й дължа информация.
— За злато — отвърнах аз.
— Злато ли?
— Да. Заровено съкровище, навярно пиратско съкровище, навярно съкровището на самия капитан Кид.
— На капитан Кид?
— Да.
— И е било на Плъм Айланд?
— Да… предполагам, че Тобен някак си е научил за него, разбрал е, че никога няма да получи достъп до едно от най-недостъпните места в страната, и е започнал да търси партньор, който да има неограничен достъп до острова.
Тя се замисли за това и накрая отвърна:
— Разбира се… сега всичко си идва на мястото… историческото дружество, разкопките, къщата до морето, бързоходната яхта… всички бяхме толкова заслепени от чумата и после от наркотиците…
— Точно така. Но когато категорично отхвърлиш тези възможности, както направих аз, защото знаех, че семейство Гордън не са способни на това, трябва да преосмислиш всичко.
— Както каза доктор Цолнър, „ако разполагаш единствено с чук, всичките ти проблеми приличат на гвоздеи“.