Кимнах.
— Разкажи ми всичко. Давай.
Разбирах, че се опитва да отклони мислите ми от убийството на Ема, и беше права, че трябва да работя по случая и да се занимавам с нещо позитивно.
— Добре… когато бях на Плъм Айланд, онези археологически разкопки ми се сториха напълно несъвместими с Том и Джуди. И те са знаели, че ще си помисля така, затова изобщо не са го споменавали пред мен. Смятам, че са планирали нещата за деня — след като открият съкровището на своя земя, в който някой може да се сети за разкопките им на Плъм Айланд и да направи връзката. Така че колкото по-малко хора са знаели, толкова по-добре.
— И друг път ценни неща са били премествани и ненадейно откривани на по-удобно място — отбеляза Бет.
— Това е било най-трудното в целия план. Кръстчето на пиратската карта е трябвало да бъде прехвърлено от земята на чичо Сам на земята на Том и Джуди.
Тя се замисли за миг, после попита:
— Смяташ ли, че семейство Гордън са знаели къде точно на Плъм Айланд е заровено съкровището? Или са се опитвали да го открият?
— Мисля, че информацията на Тобен е била сигурна, но може да не е била много точна. Научих някои неща за пиратските карти от Ема… и от тази книга… — Посочих книгата върху малката масичка. — Научих също, че собствениците на тези съкровища са ги заравяли с идеята скоро да се върнат, така че някои от означенията по картата или някои упътвания се оказват отдавна изчезнали дървета, скали, които са били разбити от хора или са паднали в морето… такива неща.
— Как се случи, че реши да разговаряш с Ема?
— Просто исках да проверя в Пеконийското историческо дружество. Имах намерение да отделя за това около час и всъщност не ме интересуваше с кого ще разговарям… после се запознах с нея и в хода на разговора се оказа, че преди е била приятелка на Тобен.
Тя се замисли за всичко това, вперила поглед в залива, после рече:
— И така си стигнал до разговора с Тобен.
Не, разговарях с него преди да се срещна с Ема.
— Какво тогава те е накарало да идеш при него? Каква връзка си смятал, че има с убийството?
— Отначало никаква. Вършех елементарна детективска работа, разговарях с приятели, не със заподозрени. През юли заедно със семейство Гордън вече се бях срещал с Тобен. — Разказах й за дегустацията и прибавих: — Тогава не ми пукаше за него и се чудех защо Том и Джуди проявяват интерес. След като в сряда прекарах няколко часа заедно с него, реших, че самият той си е съвсем наред, но че не ми дава верните отговори на съвсем прости въпроси. Разбираш ли? Тя кимна.
— После, след като разговарях с Ема, започнах да откривам някои връзки.
Бет отново кимна, загледана в дъжда и очевидно замислена.
— Аз прекарах същите два дни с хората от лабораторията, патоанатома, със служители от Плъм Айланд и така нататък — накрая каза тя. — Междувременно ти си тръгнал по съвсем друга следа.
— Най-незабележимата от всички. Но нямах какво друго да правя.
— Още ли си ядосан от начина, по който се отнесоха с теб.
— Бях. Може би тъкмо това ме е мотивирало. Няма значение. Въпросът е, че давам всичко на теб. Искам Фредрик Тобен да бъде арестуван, осъден и изпържен.
— Това може и да не се случи и ти го знаеш. Освен ако не открием някакви наистина твърди доказателства, този тип няма да бъде осъден. Мисля, че областната прокуратура изобщо няма да се опита да му предяви обвинение. Знаех го. Знаех също, че когато проблемите са гвоздеи, имаш нужда единствено от чук.
— Е? — попита Бет. — Имаш ли още някакви доказателства.
— Всъщност в навеса на Тобен открих малка плоскодънна лодка с прът — съвсем подходяща за преминаване през блата. И сирена с въздух под налягане. — Разказах й за срещата си с Тобен в навеса.
Тя кимна, после ми каза:
— Седни. — Седнах на плетения, а тя на люлеещия се стол. — Разказвай нататък.
Прекарах следващия час в обяснения. Разказах й всичко, което бях свършил след раздялата ни във вторник вечер, включително факта, че в следобеда на убийството на семейство Гордън приятелката на Тобен Сондра Уелс и икономката му ги е нямало, но че въпреки това винарят ме е излъгал, че са си били вкъщи.
Тя ме слушаше, загледана към дъжда и морето. Вятърът се усилваше и от време на време наистина виеше.
— Значи с купуването на земята на Уили те не са се опитвали да измамят Тобен — рече Бет, когато свърших.
— Не. Тобен е казал на семейство Гордън да я купят, за да използват легендата за Ридовете на капитан Кид. Има и място, наречено Дърветата на капитан Кид, но сега е обществен парк. Местоположението на ридовете или скалата не е посочено в историческите книги толкова точно, колкото на дърветата, затова Тобен е знаел, че всяка скала в района ще свърши работа. Но не е искал да се разчува, че той купува безполезна земя — това щяло да породи всякакви клюки и слухове. Затова казал на семейство Гордън да купят земята със собствените си пари. Според плана е трябвало да изчакат известно време, преди да заровят и да открият съкровището.