Все пак времето продължаваше да е ужасно и щом стигнехме до залива Гарднърс, отново щеше да стане смъртоносно.
Знаех, че би трябвало да включа сигналните светлини, но наблизо имаше само още една яхта и не исках човекът на нея да ме види. Бях сигурен, че той също не е включил светлините си.
— Значи преди плъмайландската патрулна лодка да мине по обратния курс, семейство Гордън не са имали време да се върнат за втората част от съкровището — каза Бет.
— Точно така — потвърдих аз. — Гуменият сал не може да носи голяма тежест, а те не са искали да оставят костите а другите неща на борда, докато се връщат за втори път.
Бет кимна.
— Затова са решили да се избавят от онова, което вече са били взели, и да се върнат за основната част от съкровището някой друг път.
Да. Навярно още същата нощ, ако се има предвид временното закачване на вързалата. На връщане е трябвало да минат през къщата на Тобен до Фаундърс Ландинг. Не се съмнявам, че са спрели в навеса му, може би са имали намерение да оставят там костите, изгнилия сандък и четирите монети — нещо като сувенир. Когато са видели, че плоскодънната лодка я няма, са решили, че Тобен е излязъл, затова са продължили към къщата си.
— Където са го изненадали.
— Точно така. Той вече е бил обърнал дома им наопаки, за да имитира грабеж, а също и за да види дали не са скрили част от съкровището.
— Искал е и да види дали в къщата им няма някакви уличаващи доказателства, които да ги свързват с него.
— Да. Така че Том и Джуди са спрели на кея и може би тъкмо тогава са издигнали флагчетата, означаващи „Опасен товар, нуждаем се от помощ“. Сигурен съм, че са издигнали пиратското знаме още сутринта, за да сигнализират на Тобен, че това наистина е уреченият ден. Спокойно море, без дъжд, отлично настроение и така нататък.
А когато са спрели на кея, лодката на Тобен е била наблизо в блатата.
— Да. — Замислих се за миг, после казах: — Навярно никога няма да разберем какво се е случило след това какво са разговаряли, как си е представял съдържанието на сандъка Тобен, какво са си мислили за намеренията му Том и Джуди. По някое време тримата са осъзнали, че със съдружието им е свършено. Тобен е разбрал, че никога няма да има друга възможност да ги убие. Така че… той вдига пистолета си, натиска дръжката на сирената и дръпва спусъка. Първият изстрел попада от упор в челото на Том, Джуди надава вик, обръща се към съпруга си и вторият куршум попада в слепоочието й… Тобен отпуска дръжката на сирената, отваря алуминиевия сандък и вижда, че вътре няма злато и скъпоценности. Решава, че останалата част от плячката е на борда на „Спирохета“, и се качва в яхтата, за да я претърси. Там няма нищо. Той разбира, че е убил гъската, която е трябвало да снесе златните яйца. Но не всичко е загубено. Тобен знае или вярва, че може да свърши работата сам. Нали така.
Бет кимна, замисли се за миг, после отвърна:
— Или пък има друг съучастник на острова.
— Наистина — съгласих се аз. — В такъв случай убийството на семейство Гордън не е голям проблем.
Продължавахме на изток през пролива, който е дълъг около шест и полрвина километра. Вече определено беше тъмно — никакви светлини, нито луна и звезди, само мас-тиленочерно море и сивкавочерно небе. Едва виждах ориентирите на пролива и ако не бяха те, съвсем щях да се объркам и да се разбия в скалите или плитчините.
На левия бряг видях няколко светлини и разбрах, че минаваме покрай Грийнпорт, където очевидно работеха генератори.
— Грийнпорт — съобщих на Бет.
Тя кимна.
Хрумна ни една и съща мисъл — да се насочим към това безопасно пристанище. Представих си как седим в някой бар на традиционната веселба при ураган — на свещи и топла бира.
Някъде надясно обаче, макар да не можех да го видя, се намираше пристанището Деринг на Шелтър Айланд и знаех, че там има яхтклуб, в който също можем да се подслоним. Грийнпорт и Деринг бяха последните леснодостъпни пристанища преди открито море. Погледнах Бет и й напомних:
— Когато минем Шелтър Айланд, ще стане ужасно.
— Вече е ужасно — отвърна тя и сви рамене. — Нека опитаме. Винаги можем да се върнем.
Реших, че е време да й съобщя за горивото.
— Резервоарът е на изчерпване и някъде в залива Гард — ще стигнем до онази легендарна точка, от която връщяне назад няма. Бет хвърли поглед към датчика за горивото и отвърна:
— Не се тревожи. Ще се обърнем много по-рано.
— Това ми звучи като някоя глупост, която бих казал аз.
Тя ми се усмихна, нещо съвсем неочаквано. После слезе в каютата и се върна с животоспасяващо средство, тоест бутилка бира.