Наистина ми се искаше да бяха направили едно от тези две неща, за предпочитане първото. Но те не бяха, макар че навярно са имали такова намерение. Подозирах обаче, че Том и Джуди очевидно са оставили Тобен с впечатлението, че Джон Кори от нюйоркското полицейско управление знае нещо. Бяха предполагали, че по този начин ще запазят живота си, но уви. За момента това запазваше и моя живот, но тези моменти едва ли щяха да продължават още дълго.
— Значи си знаел кой съм, когато дойдох при теб във винарната — казах му аз.
— Разбира се, че знаех. Да не си мислиш, че си единственият умен човек на света?
— Зная, че съм единственият умен човек тук.
— Ами, щом си толкова умен, Кори, защо стоиш с ръце на главата, а пистолетът е у мен?
— Основателен въпрос.
— Губиш ми времето. Знаеш ли къде е съкровището?
— И да, и не.
— Достатъчно. Имаш пет секунди да ми кажеш. Едно…
— Той се прицели.
— Какво значение има къде е съкровището? Ти никога няма да успееш да се измъкнеш с него, няма да ти се разминат и убийствата.
— Яхтата ми може да ме откара чак до Южна Америка.
Две…
— Погледни действителността, Фреди. Ако си представяш как се печеш на плажа и местни момичета те хранят с манго, можеш да го забравиш, приятел. Дай ми пистолета и ще се погрижа да не те изпържат на стола. Кълна се в Господ, че няма да те изпържат. „Аз лично ще те убия.“
— Ако знаеш нещо, най-добре да го кажеш. Три…
— Мисля, че Стивънс е разбрал нещо. Ти как мислиш?
— Възможно е. Смяташ ли, че е взел съкровището? Четири…
— Фреди, забрави за шибаното съкровище. Всъщност, ако излезеш навън и внимателно се вслушаш, ще чуеш сирената за биологична опасност. През следващите няколко часа всички трябва да идем в болница, иначе сме мъртви.
— Лъжеш.
— Не те лъжа. Не чу ли сирената?
Той продължително замълча, после каза:
— Предполагам, че всичко е свършило, по един или друг начин.
— Точно така. Хайде да сключим сделка.
— Каква сделка?
— Ти ми даваш пистолета, излизаме оттук и бързо отиваме на кораба ти, после в болница. Ще разговаряме с областната прокуратура за доброволното ти предаване, ще те измъкнем под гаранция и след една година ще се изправим пред съда, където всеки ще има възможност да лъже както реши. Става ли?
Тобен мълчеше.
Разбира се, възможността да излезе под гаранция с обвинение в убийството на седем души беше равна на нула. Забележете също, че не използвах неприятни думи като „арест“ или „затвор“.
— Наистина ще те защитя, ако доброволно ми се предадеш — казах аз. „Как ли пък не, приятел.“ — Наистина. Честна дума.
Той очевидно обмисляше предложението ми. Моментът бе опасен, защото трябваше да избира между оказването на съпротива, бягството и предаването. Имах също предвид, че Тобен е лош комарджия и че самолюбието му е прекалено голямо, за да се откаже, когато започне да губи.
— Обаче ти не си тук като официален представител на закона — каза той.
Бях се страхувал, че ще се сети за това. Мисля си, че си взел всичко това лично. Че ти се иска да направиш с мен същото, каквото направих с Том, Джуди, семейство Мърфи и Ема…
Разбира се, той беше дяволски прав и това така или иначе означаваше, че с мен е свършено, затова се метнах наляво в мрака и се претърколих по пода. Тобен завъртя фенерчето и стреля, но аз бях стигнал много по-надалеч, отколкото бе преценил той. Всъщност в мига, в който Тобен на тисна спусъка и изстрелът заглуши шума от движенията ми, аз отново се претърколих, този път в обратната посока, като извадих ножа от панталоните си преди да ми е отрязал патката.
Тесният лъч бясно се мяташе из склада и Тобен стреляше напосоки. Куршумите отскачаха от бетонните стени и гърмежите отекваха в мрака.
Веднъж лъчът прелетя през мен, но докато Тобен се усети и го върне обратно, отново ме нямаше. Играта на гоненица с фенерче и куршуми не е толкова забавна, колкото изглежда, но е много по-лесна, отколкото си мислите, особено в голямо помещение без никакви препятствия.
Всеки път, когато се претъркалях, опипвах около себе си за пушката, но не успях да я открия. Въпреки че нямах оръжие, сега преимуществото беше на моя страна и докато идиотът продължаваше да свети с фенерчето и да стреля, аз знаех къде е. Очевидно хладнокръвният Фреди най-после бе загубил самообладание.
Преди обаче да разбере, че трябва да изключи фенерчето, аз се хвърлих право към него. Той ме чу в последния момент и едновременно насочи лъча и пистолета си към мен, точно когато връхлитах отгоре му.
Тобен издаде звук като от спукан балон и се строполи на земята като кегла за боулинг. Нямаше никаква съпротива. Съвсем лесно измъкнах пистолета от ръката му, после му взех фенерчето. Коленичих върху гърдите му и го осветих с една ръка в лицето, а с другата притиснах ножа до гърлото му.