На кея имаше само един кораб, десетинаметрова яхта с каюта, прожектор и вътрешен двигател. Казваше се „Прун“. Някой се бе забавлявал с кръщаването на ферибота и тази яхта и бях сигурен, че не е Пол Стивънс, чиято представа за морски хумор навярно беше да гледа как германски подводници торпилират медицински кораби.
Забелязах дървен, избелял от времето знак, на който пишеше: „Център за болести по животните Плъм Айланд“. Зад него имаше пилон и видях, че и тук американското знаме е наполовина спуснато.
Току-щр слезлите на сушата служители се качиха на бял автобус, който потегли, и фериботът наду сирената си, но не видях да има желаещи за обратния курс до Ориент.
— Останете тук, моля — каза господин Стивънс. Отдалечи се и спря да разговаря с мъж, облечен в оранжев гащеризон.
Мястото предизвикваше странно усещане — хора в оранжеви гащеризони, сини униформи, бели автобуси, всички тези идиотии „останете тук“ и „не се разделяйте“. Искам да кажа, бях на забранен остров с този рус есесовец, наоколо кръжеше боен хеликоптер, навсякъде обикаляха въоръжени пазачи, а се чувствах като че ли съм попаднал във филм за Джеймс Бонд, само дето това място бе действително.
— Кога ще се срещнем с доктор Но? — попитах Макс. — Или поне доктор Моро?
Той се засмя, усмихнаха се дори Бет и господата Наш и Фостър.
Бет се обърна към Макс.
— Това ми напомня да попитам как така не познаваш Пол Стивънс?
— Винаги, когато правим общо събрание на законоохранителните органи, каним от любезност и шефа на охраната на Плъм Айланд — отвърна Макс. — Но той никога не идва.
Веднъж разговаряхме по телефона, но до тази сутрин не му бях виждал очите.
— Между другото, детектив Кори — каза Тед Наш, — разбрах, че не работиш в област Съфолк.
— Не съм твърдял такова нещо.
— О, я стига, приятел. Двамата с началника Максуел ни подведохте с Джордж да повярваме в това.
— Детектив Кори е нает от град Саутхолд като консултант по случая — поясни Макс.
— Нима? — попита господин Наш и ме погледна. — Ти си детектив от отдел „Убийства“ в Ню Йорк, ранен на дванайсети април при изпълнение на служебните си задължения.
В момента си в отпуск по болест.
— Кой ти каза?
Вечният миротворец господин Фостър се намеси.
— Това не от значение, Джон. Просто искаме да установим кой какви пълномощия има.
— Добре тогава — каза на господата Наш и Фостър Бет, — областта е в моята юрисдикция, случаят е мой и аз не на мирам никакъв проблем в присъствието на Джон Кори.
— Чудесно — отвърна господин Фостър.
Господин Наш не се присъедини към него и това ме накара да смятам, че той има проблем, което също беше чудесно.
— Сега вече, след като знаем за кого работи Джон Кори, за кого работите вие?
Наш помълча, после отвърна:
— За ЦРУ.
Благодаря. — Тя погледна Джордж Фостър и Тед Наш и им съобщи:
— Ако някой от двама ви отново отиде на местопрестъплението, без да се регистрира, ще уведомя прокуратурата. Ще спазвате всички правила също като останалите, ясно ли е?
Те кимнаха. Разбира се, нямаха никакво намерение да ги спазват.
Пол Стивънс се върна при нас и каза:
— Директорът още не е тук. От началника Максуел разбрах, че искате да разгледате част от острова, така че можем да ви разходим наоколо. Моля, последвайте…
— Почакайте — прекъснах го аз и посочих към „Прун“.
Това ваше ли е?
— Да. Това е патрулна лодка.
— Но не патрулира.
— В момента сме пратили в морето друга.
— Семейство Гордън там ли оставяха яхтата си?
— Да. Добре, моля, последвайте…
— Имате ли патрулни коли из острова? — попитах аз.
Той очевидно не обичаше да го разпитват, но отговори:
— Да, имаме патрулни коли из острова. — После ме погледна и нетърпеливо попита:
— Други въпроси, детектив?
— Да. Нормално ли е служителите да ходят на работа със собствени яхти?
Той помълча секунда-две, после отвърна:
— Когато стриктно спазвахме старата политика, това беше забранено. Сега правилникът е малко по-свободен, така че понякога служителите ни идват на работа със собствените си яхти. Предимно през лятото.
— Семейство Гордън имаха ли официално разрешение да идват с яхта?
— Те бяха висши служители и съзнателни учени — отвърна Стивънс.
— Докато извършваха както трябва обеззаразяването и съблюдаваха правилника за безопасност, аз нямах нищо против да идват със собствената си яхта.
— Разбирам. Някога идвало ли ви е наум, че семейство Гордън могат да използват яхтата си, за да изнасят оттук смъртоносни микроорганизми?