— Има ли брошура или нещо подобно, която да можем да прочетем по-късно, та да си спестите усилията за някой конгресмен?
— Аз пък го намирам за очарователно — отвърна Бет Пенроуз.
Господата Наш и Фостър издадоха някакви утвърдителни звуци.
— Губиш гласуването, Джон — засмя се Макс.
Стивънс отново ми се усмихна. Защо ми се струваше, че иска да извади 45-калибровия си пистолет и да изпразни пълнителя му срещу мен?
— Ще трябва да ме изтърпите, детектив — каза той.
— Така или иначе, имаме да убием малко време.
— Стивънс продължи, но забелязах, че започна да говори по-бързо.
— И така, в навечерието на испанско-американската война правителството купило 130 акра земя на този остров за целите на бреговата охрана и бил основан Форт Тери.
По-късно ще видим изоставената крепост.
Хвърлих поглед към Бет и видях, че внимателно гледа Пол Стивънс, очевидно погълната от разказа му. Докато я наблюдавах, тя се обърна към мен и очите ни се срещнаха. Бет изглеждаше засрамена, че съм я хванал да ме гледа. Тя бързо ми се усмихна и отново насочи вниманието си към Стивънс. Сърцето ми запрепуска. Бях се влюбил. Отново.
Господин Стивънс продължаваше:
— Трябва да отбележа, че тук на острова лежат повече от триста години история и че ако достъпът до него не беше забранен, доста археолози щяха да правят разкопки на обекти, които са почти непокътнати. В момента водим преговори с Пеконийското историческо дружество, за да видим дали ще постигнем съгласие за експериментални разкопки. Всъщност — прибави той — семейство Гордън членуваха в Пеконийското историческо дружество и осъществяваха връзката между министерството на земеделието, историческото дружество и някои археолози от щатския университет Стоуни Брук. Тримата открихме някои подходящи обекти, които според нас не биха влезли в разрез със сигурността.
Съвсем неочаквано се заинтригувах. В разследването понякога се появяват дума, израз или име, които се повтарят и те карат да се замислиш над тях. Такова бе Пеконийското историческо дружество. Искам да кажа, че вуйна ми членуваше в него и носеше оттам брошури и бюлетини, организираха коктейли, срещи за събиране на средства, лекции и всякакви подобни глупости, и това е съвсем нормално. После в него се записват семейство Гордън, които някат чак толкова много общо с историята, а сега оберфюрер Стивънс го споменава в речта си. Интересно.
Господин Стивънс продължаваше.
— През 1929 година в Съединените щати избухва опустошителна шапна епидемия и министерството на земеделието открива първата си база на острова. С това започва неговата съвременна история по отношение на сегашната му мисия. Някакви въпроси?
Имах няколко въпроса за това дали семейство Гордън не са обикаляли из острова надалеч от лабораторията, в която й е предполагало, че трябва да работят. Тези хора бяха хитри, заключих аз. Бързоходната яхта, после Пеконийското историческо дружество, след това версията с археологическите разкопки, така че да могат да разузнават навсякъде из острова. Съществуваше вероятност между тези неща Няма никаква връзка и всичко да е обикновено съвпадение. Но аз не вярвам в съвпаденията. Не вярвам да се случва често хобито на двама нископлатени учени от Средния Запад да са скъпите бързоходни яхти, археологията и местните исторически дружества. Тези неща не се връзваха с финансите, личностите и темпераментите или с предишните интереси на Том и Джуди Гордън. За съжаление въпросите, които имах към господин Стивънс, не можеха да се зададат, без да издам повече, отколкото исках да получа.
Господин Стивънс продължаваше да разказва за министерството на земеделието, тъй че имах възможност да се изключа и да се заема с малко мислене. Сетих се, че преди да спомене за археологическите интереси на Том и Джуди, Стивънс каза нещо друго, което беше отекнало в мозъка ми. Представете си звукова вълна, която се движи през водата — вълната се сблъсква с нещо и праща сигнал обратно в слушалките. Нещо от думите на Стивънс прати такъв обратен сигнал, но тогава бях толкова отегчен, че го пропуснах, и сега исках да си го спомня, но не можех.
— Добре, сега ще пообиколим острова — съобщи Стивънс.
Шофьорът се събуди и превключи на скорост. Пътната настилка бе добра, но не се виждаха други превозни средства и хора.
Заобиколихме покрай огромната централна сграда и господин Стивънс ни посочи водонапорната кула, станцията за обеззаразяване на каналните води, електростанцията, ремонтните работилници и парната станция. Очевидно центърът имаше абсолютно независими поддържащи системи, коет, о отново ме накара да си помисля за скривалището на отрицателния герой от един филм за Бонд, в който някакъв луд замисляше да унищожи планетата. Все пак бяхме дошли да вършим работа, а още не бяхме видели централната изследователска сграда отвътре.