Това си представяте, ако изобщо се замислите. Но до този момент островът изглеждаше слънчев и приятен. Опасността тук, истинският ужас, бе затворен в биолабораториите, в зони три и четири и в най-страшния Храм на смъртта, зона пет. Предметни стъкълца, епруветки и петрита, пълни с най-опасните и екзотични форми на живот, развили се на планетата. Ако бях учен и гледах всичко това, можех да се замисля за Бог — не за Неговото съществувание, а за Неговите намерения.
Във всеки случай това беше горе-долу най-дълбоката мисъл, на която бях способен, без да рискувам да ме заболи главата.
— Как разбират яхтите, че не трябва да спират тук? — попита Бет.
— По всички карти има предупреждения — отвърна господин Стивънс. — Освен това навсякъде по брега има знаци. А и патрулите могат да се справят с яхтите.
— Какво правите с нарушителите? — попита Бет.
— Предупреждаваме ги повече да не се приближават до острова — отвърна Стивънс. — Повторните нарушители се задържат и се предават на началника Максуел. — Той погледна към Макс. — Нали така?
— Точно така. Пращате ни по един-двама на година. Пол Стивънс се опита да се пошегува:
— Само елените ги застрелват веднага. — После стана сериозен и поясни:
— Слизането на хора на острова не застрашава сигурността. Както вече казах, не искам да оставям впечатлението, че Плъм Айланд е заразен. Този микробус например не е херметично затворен. Но заради близостта на лабораториите предпочитаме на острова да не идват свободно хора и животни.
Не успях да се въздържа и отбелязах:
— От онова, което виждам, господин Стивънс, някоя нощ тук спокойно може да пристигне цял кораб с не чак толкова опитни терористи, които да се справят с неколцината ви пазачи и да отмъкнат от лабораториите всевъзможни ужасни неща или да вдигнат всичко във въздуха, като по този начин пуснат на свобода смъртоносни бацили. Всъщност, когато заливът замръзне, дори не им трябва кораб — вие сте свързани с континента.
— Мога само да кажа, че тук има повече охрана, отколкото виждате — отвърна той.
— Надявам се.
— Можете да разчитате на това. — Стивънс ме погледна и попита:
— Защо някоя нощ не опитате сам?
Обичам предизвикателството, затова отговорих:
— Обзалагам се на сто долара, че мога да вляза в кабинета ви, да открадна гимназиалната ви диплома от стената и на следващата сутрин да я окача в моя офис.
Господин Стивънс продължи да ме гледа с неподвижното си восъчно лице. Ужас.
— Нека ви задам въпроса, заради който сме дошли всички ние — продължих аз. — Възможно ли е Том и Джуди Гордън да са изнесли микроорганизми от острова? Кажете ни истината.
— На теория е възможно — отвърна Пол Стивънс.
Никой в микробуса не се обади, но забелязах, че шофьорът изненадано обръща глава.
— Но защо биха го направили? — попита господин Стивънс.
— За пари — отвърнах аз.
— Те наистина не изглеждаха такива — каза господинСтивънс.
— Обичаха животните. Защо ще унищожават животни?
— Може да са искали да унищожат хората, та животните да заживеят щастливо.
— Абсурд — възрази Стивънс. — Семейство Гордън не са взели оттук нищо, способно да нарани което и да е живо същество. Залагам си работата за това.
— Вече го направихте. А също и живота си.
Забелязах, че Тед Наш и Джордж Фостър през цялото време не отварят уста. Разбрах, че са получили необходимата им информация много по-рано.
Господин Стивънс отново насочи вниманието си към предното стъкло и каза:
— Наближаваме Форт Тери. Тук можем да слезем и да поразгледаме наоколо.
9.
Беше прекрасно утро. Пол Стивънс ни разведе из крепостта.
Форт Тери нямаше стени и всъщност приличаше на изоставен град. Мястото се оказа неочаквано колоритно с тухления си затвор, стара трапезария, напомняща на лабиринт, двуетажна тухлена казарма с веранда, къщата на коменданта, няколко други сгради от началото на века и бяла дървена черква на хълма.
Господин Стивънс посочи към друга тухлена постройка и съобщи:
— Това е единствената сграда, която все още се използва пожарната.
— До лабораторията е доста далече — отбеляза Макс.
— Да — съгласи се Стивънс, — но новата лаборатория на практика е абсолютно безопасна и има собствена вътрешна пожарна система. Пожарните коли тук се използват най-вече за пламнали храсталаци и пожари в сгради, в които няма опасни микроорганизми. Макс, който бе прекарал целия си живот в близост до този остров, каза: