Тези неприлични думи точно от неговата уста като че ли изненадаха всички.
— Добре — казах аз. — Но дали се е преебала вчера?
— Съвсем скоро ще разберем. — Той си погледна часовника и продължи: — Добре, вече можем да влизаме. Последвайте ме.
10.
Полукръглото фоайе на плъмайландската — лаборатория беше с мецанин, който заобикаляше централното стълбище. Вътре бе светло и просторно, приятно и приветливо. Обречените крави навярно влизаха отзад.
На лявата стена висяха обичайните правителствени снимки — президентът, министърът на земеделието и д-р Карл Цолнър. Доста малко портрети за държавна институция, помислих си аз, което ме караше да смятам, че д-р Цолнър може би не е много далеч от Овалния кабинет.
Така или иначе, вътре имаше регистрационно гише и трябваше да се запишем и да сменим сините си пропуски с бели табелки, които закачихме на шиите си с пластмасови верижки. Сериозна охранителна процедура — островът беше разделен на тази сграда и всичко останало. А в тази сграда се намираха зоните. Не трябваше да подценявам господин Стивънс.
Привлекателна млада дама с пола до коленете се бе спуснала по стълбите преди да успея да огледам бедрата й. Представи се като Дона Алба, асистентка на доктор Цолнър, усмихна се и каза:
— Доктор Цолнър ще дойде след малко. Междувременно ще ви разведа наоколо.
Пол Стивънс се обърна към нас.
— Ще използвам тази възможност да се отбия в кабинета си и да видя дали няма нещо ново. Дона добре ще се грижи за вас. — Шефът на охраната ме погледна и ми напомни:
— Моля, в никакъв случай не се отделяйте от госпожа Алба.
— Ами ако ми се наложи да ида до тоалетната?
— Вече ходихте. — Той се заизкачва по стълбите и отиде, сигурен съм в това, да докладва на доктор Цолнър за петима нарушители.
Огледах Дона Алба. Около двайсет и пет годишна, брюнетка, с хубаво лице и тяло, синя пола, бяла блуза и маратонки. Ако имате предвид ежедневното пътуване до работа с кораб и вероятността да ви се наложи да ходите някъде из острова, предполагам, че високите токчета не са практични. Всъщност, помислих си, ако обичате нормалното пътуване за работа и средния работен ден, Плъм Айланд няма да е за вас.
Във всеки случай, Дона беше достатъчно привлекателна, за да си спомням, че пътува заедно с нас с ферибота в осем сутринта и че следователно не познава господата Наш и Фостър, и че следователно навярно не участва в нещо скрито-покрито.
Така или иначе, Дона ни помоли да се представим, което и направихме, без да използваме никакви смущаващи професионални титли, като например „детектив от отдел «Убийства»“, „ФБР“ или „ЦРУ“.
Тя се ръкува с всички ни и прати на Наш особена усмивка. Жените толкова зле преценяват характерите!
— Добре дошли в изследователската лаборатория на Центъра за болести по животните Плъм Айланд — започна Дона.
— Сигурна съм, че Пол ви е обяснил всичко, а също че изчерпателно ви е запознал с историята на острова и че ви е разходил из него… Семейство Гордън… Какъв ужас…
Бет ме погледна и открила, струва ми се, слабо място в бронята на Плъм Айланд, отбеляза:
— Джон и Макс са били добри приятели с Том и Джуди.
Впих поглед в очите на Дона Алба и казах:
— Признателни сме за помощта и съдействието, които получаваме от хората тук. — А до този момент това се състоеше от евтината туристическа обиколка на руините и пустошта, организирана ни от господин Стивънс. Но Дона трябваше да повярва, че може да говори свободно — не тук и в момента, разбира се, а когато й отидехме на гости вкъщи.
— Ще ви поразведа наоколо. Последвайте ме — каза тя.
Обиколихме фоайето и Дона ни показа различни неща по стените, включително статии и ужасни истории от целия свят за болестта „луда крава“, нещо, наречено „чума по едрия рогат добитък“, свинската чума и други страшни болести. Имаше карти, представящи епидемии на едно или друго, схеми, графики и снимки на крави с подути устни и точещи се лиги, на свине с ужасни открити рани. Човек не би могъл да си помисли, че е във фоайето на ресторант.
После Дона насочи вниманието ни към вратите в задната част. Те бяха боядисани в специфичното предупредително жълто, като цвета на Плъм Айланд на картите, и изпъкваха на фона на фоайето, боядисано предимно в различни нюанси на сивото. На лявата врата имаше знак с надпис „Съблекалня — жени“, а на дясната — „Съблекалня — мъже“.
И на двете врати пишеше: „Забранено за външни лица“.
— Тези врати водят към лабораториите — съобщи Дона. — Фоайето и административните офиси всъщност представляват отделна сграда, макар да не изглежда така.
Но на практика само двете съблекални свързват тази част тук с лабораториите.