Побъбрихме малко, после тя каза:
— Изследователите от лабораторията пращат в кухнята поръчките си за обяд по факса. Не си струва да взимат душ. Някой отнася всички поръчки в зона две и взима душ само той.
Учените са всеотдайни, работят в лабораторията по осем-десет часа дневно. Не зная как го правят.
— Поръчват ли си хамбургери? — попитах аз.
— Моля?
— Учените. Поръчват ли си в кухнята телешко, щунка, агнешко и такива неща?
— Предполагам… Аз излизам с един от учените. Много обича пържоли.
— И в същото време прави дисекции на мъртви и разложени крави?
— Да. Предполагам, че се свиква.
Кимнах. Том и Джуди също бяха правили дисекции и много обичаха пържоли. Странно. Искам да кажа, че аз просто не мога да свикна с миризмата на човешки трупове. Така или иначе, предполагам, че с животните е друго. Различни видове и прочее.
Знаех, че това може би щеше да е единствената ми възможност да се отделя от стадото, затова погледнах към Макс и се изправих с думите:
— До тоалетната.
— Ей там е — каза Дона и посочи към вратата. — Моля ви, не излизайте от кафенето.
Поставих ръка върху рамото на Бет, натиснах я, с което й показах, че трябва да остане с федералните, и казах:
— Внимавай Стивънс да не се върне и да ми сипе антракс в кафето.
Отидох в коридора с двете тоалетни. Макс ме последва и двамата застанахме пред вратите. Много по-вероятно беше да подслушват тоалетните, отколкото коридорите.
— Могат да заявят, че са ни оказали пълно съдействие, че са ни развели из целия остров и цялата сграда, освен зона пет. Всъщност, за да обиколим всичко, ще са ни нужни няколко дни, а за да разпитаме персонала ще ни трябва седмица.
Макс кимна и каза:
— Налага се да приемем, че хората тук също като нас искат да разберат дали не липсва нещо. Трябва да им се доверим.
— Даже да разберат или вече да знаят какво са открадна ли Том и Джуди, те никога няма да ни го кажат — отвърнах. — Ще кажат на Фостър и Наш.
— И какво от това? Ние разследваме убийство.
— Когато разбера какво и защо, бързо ще открия кой — отбелязах аз.
— В обикновените случаи… в случаите, свързани с националната сигурност и така нататък, имаш късмет, ако изобщо ти кажат нещо. На този остров за нас няма нищо. Те контролират Плъм Айланд, работното място на жертвите. Навярно можем да разменим известна информация с Фостър и Наш. Но мисля, че на тях не им пука кой е убил семейство Гордън. Те искат да се уверят, че семейство Гордън няма да унищожи страната. Разбираш ли?
— Да, Макс, разбирам. Но инстинктът ми на ченге ми подсказва…
— Хей, ами ако заловим убиеца и не успеем да го изправим пред съда, защото в щата Ню Йорк не са останали живи дванайсет души за съдебни заседатели?
— Престани с мелодрамата. — Замислих се за миг, послеказах:
— Това може изобщо да не е свързано с бацилите.
Обмисли възможността за наркотици.
— Обмислил съм я. Версията ми допада.
— Да. Наистина. Какво мислиш за Стивънс?
Макс погледна над рамото ми и аз се обърнах. В коридора влизаше пазач в синя униформа.
— Господа — каза той, — мога ли да ви помогна с нещо?
Макс отклони предложението и двамата се върнахме обратно на масата. Щом пращат някого да прекъсне частен разговор, значи не могат да го подслушат.
След няколко минути пиене на кафе и безсмислен разговор госпожа Алба отново си погледна часовника и съобщи:
— Сега можем да разгледаме останалата част от крилото и после да идем в кабинета на доктор Цолнър.
— Казахте същото и преди половин час, Дона — внимателно й напомних аз.
— Тази сутрин той е много зает — отвърна тя. — Телефонът изобщо не престава да звъни. Вашингтон, пресата от цялата страна. — Дона изглеждаше удивена и изненадана.
— Не мога да повярвам в онова, което приказват за семейство Гордън. Ни най-малко. Категорично.
Всички напуснахме кафенето и се заскитахме из мътно-сивите коридори. Накрая, докато разглеждахме компютърната зала, ми писна и казах на Дона:
— Бих искал да видя лабораторията, в която са работили жертвите.
— Тя е в затворената зона. Навярно ще можете да я види те по-късно.
— Добре. Ами кабинетът на Том и Джуди тук, в административната част?
Тя се поколеба, после отговори:
— Можете да попитате доктор Цолнър. Той не ми каза да ви заведа в кабинета им.
Не исках да ставам груб, затова погледнах Макс по начина, който ченгетата разбират — „Макс, сега ти си лошото ченге“.
— Като началник на полицията на окръг Саутхолд, чиято част е островът — каза той, — искам да ни заведете в кабинета на Том и Джуди Гордън, чието убийство разследвам. Бедната Дона Алба изглеждаше така, като че ли ще припадне.