Цолнър забеляза погледа ми, прекъсна отговора си на някакъв въпрос и каза:
— Дори организмите, които причиняват болести, могат да са красиви.
— Категорично — съгласих се аз. — Имам костюм с този мотив. Като онези зелени и червени неща ето там.
— Нима? Това е филовирус — всъщност ебола. Мъртъв, разбира се. Тези малки неща могат да ви убият за четирийсет и осем часа. Лекарство за тях не е открито.
— И те са тук, в тази сграда?
— Навярно.
— Ченгетата не обичат тази дума, докторе. Да или не?
— Да. Но се съхраняват в безопасни условия — замразени и под ключ. При това тук се занимаваме само с маймунска ебола.
Не с човешка.
— Направили ли сте проверка на бацилите си?
— Да. Но за да съм честен, трябва да кажа, че няма начин да преброим всички екземпляри. Освен това стои и проблемът някой да развъжда организми на тайно място.
Да, да, зная какво искате да кажете. Вие смятате, че се мейство Гордън са взели някакви много екзотични и смъртоносни микроорганизми и че навярно са ги продали на… е, да речем, на чужда сила. Но мога да ви уверя, че те не биха го направили.
— Защо?
— Защото е прекалено ужасно дори само да си го помислиш.
— Много успокоително — отбелязах аз. — Вече можем да се прибираме вкъщи.
— Детектив Кори — каза доктор Цолнър, — ако имахте ключа за адските порти, щяхте ли да ги отворите?
Ако го направите, трябва да тичате много бързо.
Замислих се за това за миг, после отвърнах:
— Щом отварянето на адските порти е толкова немислимо, защо тогава се нуждаете от ключалки?
— Предполагам, за да се пазим от безумци — отвърна той.
— Разбира се, семейство Гордън не бяха луди.
Никой не отговори. Снощи всички бяхме минали през това десетки пъти, гласно или мислено.
— Имам друга теория, която ще споделя с вас и която, струва ми се, още днес ще се окаже вярна — каза доктор Цолнър. — Чуйте я. Семейство Гордън, които бяха прекрасни хора, но малко лекомислени и ужасно небрежни с парите, са откраднали една от новите ваксини, над които работеха. Смятам, че са били по-напреднали с работата си, отколкото ни караха да вярваме. За съжаление, това понякога се случва в науката. Може да са си водили отделни бележки и дори да са имали отделни секвентивни телове-това са прозрачни плаки с генетично променени мутации, които вкарани в причиняващ болест вирус, се виждат като…нещо, което прилича на щрихкод.
Всички мълчаха и той продължи:
— И така, семейство Гордън може да са открили прекрасна нова ваксина за ужасна болест — животинска, човешка или и двете — да са запазили това откритие в тайна и да са събрали всичките си бележки, генетични телове и самата ваксина на някакво тайно място в лабораторията или в неизползвана сграда на острова. Целта им, разбира се, е била да продадат ваксината навярно на чужда фармацевтична фирма. Може би са имали намерение да напуснат плъмайландската лаборатория, да започнат работа в частна фирма и да се престорят, че са направили откритието там. После са щели да получат много прилична награда, възлизаща на милиони долари. А патентът би могъл да е десетки милиони долари, в зависимост от ваксината.
Никой не се обади. Погледнах Бет. Всъщност тя беше предсказала всичко това, когато стояхме на скалата.
Доктор Цолнър продължи:
— Логично е. Не е ли? Хората, които работят с живота и смъртта, ще предпочетат да продават живот. Ако не за друго, защото е по-сигурно и по-изгодно. Смъртта е евтина. Аз бих могъл да ви убия със съвсем мъничко, антракс. Животът се предпазва и съхранява по-трудно. Затова, ако смъртта на семейство Гордън по какъвто и да било начин е свързана с работата им тук, връзката е такава, каквато ви я описах. Защо трябва да мислите за смъртоносни вируси и бактерии? Защо умовете ви работят по този начин? Както казваме ние, ако разполагаш единствено с чук, всичките ти проблеми приличат на гвоздеи. Нали?
Е, но аз не ви обвинявам. Ние винаги мислим за най-лошото. Пък и работата ни е такава.
Отново никой не се обади.
— Ако семейство Гордън са извършили това, то е било неетично и също така незаконно — въздъхна доктор Цолнър. — А който и да е техният агент — техният посредник — той също е бил неетичен и алчен, а очевидно е бил и убиец.
Очевидно милият доктор Цолнър внимателно бе премислил всичко.
— Няма да е за първи път учени на държавна или корпоративна служба да откраднат собственото си откритие и да станат милионери. За гениите е много неприятно да виж дат как други правят милиони от тяхната работа. А залозите са много високи. Ако тази ваксина например може да се използва за широко разпространена болест като СПИН, значи говорим за стотици милиони долари. Даже милиарди за откривателите.