После разговорът се насочи към работата на доктор Чен. Тя ни обясни с лаишки термини, така че почти я разбрах.
— В състояние съм да снимам на рентген вирусни кристали и после мога да картирам молекулярната им структура. Щом постигнем това, можем да се опитаме да изменим вируса, за да го направим негоден да причинява болест, но така, че ако инжектираме този видоизменен вирус на животно, то да може да произведе антитела, които, надяваме се, ще атакуват естествения заразен вариант на вируса.
— И семейство Гордън ли работеха върху това? — попита Бет.
— Да.
— Върху какво конкретно работеха? Върху какъв вирус?
Доктор Чен погледна доктор Цолнър. Не ми е приятно, когато свидетелите се държат така. Искам да кажа, че просто си личи, че си прехвърлят топката. Директорът сигурно й даде някакъв знак, защото доктор Чен директно отговори:
— Ебола.
Всички мълчаха и доктор Цолнър поясни:
— Маймунска ебола, разбира се. Щях да ви го кажа по-рано, но си помислих, че ще искате да ви го обясни по-подробно някой от колегите на семейство Гордън. Кимна на доктор Чен и тя продължи:
— Те се опитваха генетично да изменят вируса на маймунска ебола така, че да не причинява болест, а да предизвика в животното имунна реакция. Има много разновидности на вируса на ебола и ние дори не сме сигурни кои от тях могат да преминават междувидовата бариера…
— Искате да кажете — прекъсна я Макс, — да заразяват хора ли?
— Да, да заразяват хора. Но това е важна първа стъпка към разработването на ваксина за човешка ебола.
— По традиция тук обикновено работим с животни, които бихте нарекли селскостопански — каза доктор Цолнър.
— През годините обаче някои държавни институции финансираха и други проучвания.
— Като например разработките на биологични оръжия от военните ли? — попитах аз.
Директорът не отговори директно.
— Този остров представлява уникална изолирана екосистема, но се намира в близост до големи транспортни и комуникационни центрове, а също до големите университети и високообразовани учени. Освен това нашата лаборатория е оборудвана с най-модерна техника. Затова, освен с военните, ние работим с други институции, американски и от чужбина, винаги, когато се появи нещо много необичайно или потенциално… опасно за хората. Като еболата.
— С други думи — казах аз, — в известен смисъл вие тук давате помещения под наем.
— Лабораторията е голяма — отвърна той.
— Семейство Гордън за министерството на земеделието ли работеха? — продължих атаката си аз.
— Нямам право да ви кажа.
— Откъде пристигаха чековете за заплатата им?
— Всички чекове са от министерството на земеделието на САЩ.
— Но не всички учени, които получават заплатата си от там, са служители на това министерство. Така ли е?
— Нямам намерение да влизам в семантичен дуел с вас, господин Кори. — Той погледна доктор Чен. — Продължете, моля.
— В тази работа има толкова много отделни задачи и стъпки — каза тя, — че само ръководителят на проекта може да я види в цялост. Ръководителят беше Том, Джуди бе заместник-ръководител. И двамата бяха отлични учени. Сега вече разбирам какво са правили — искаха изпълнение на тестове по процедури, които са били само за заблуда, и понякога казваха, че са стигнали до задънена улица по проекта. Те следяха отблизо действителните клинични тестове върху маймуните, а хората, които се занимаваха с животните, не получаваха цялата информация. Том и Джуди бяха единствените, които имаха достъп до нея. — Доктор Чен се замисли за миг, после продължи:
— Не вярвам да са замислили измамата още от самото начало… Предполагам, че когато са разбрали колко са близо до получаването на ефикасна ваксина за маймунска ебола, те са осъзнали възможността да прехвърлят методиката в частна лаборатория, в която следващата им логична стъпка е щяла да е ваксината за хора. Може да са смятали, че това е в интерес на човечеството. Навярно са си мислели, че могат да разработят тази ваксина по-бързо и ефикасно извън този център, който — подобно на повечето държавни институции е склонен към бюрократични протакания.
— Нека се върнем на възможността мотивът им да е бил лична изгода, доктор Чен — каза Макс. — Интересите на човечеството нещо не ми се струват достатъчни.
Тя сви рамене.
Бет посочи микроскопа и попита:
— Може ли да погледна?
— Това са мъртви вируси на ебола, разбира се — поясни доктор Чен. — Живата ебола се съхранява само в зона пет.
Но мога да ви покажа живите вируси на видеозапис, при това съвсем безопасно.