Тя включи телевизионния монитор и натисна бутона на видеото. Екранът изсветля и показа четири почти съвсем прозрачни кристала, оцветени във възрозов нюанс. Кристалите бяха триизмерни и ми напомняха за призма. Дори да бяха живи, се преструваха на умрели.
— Както споменах, задачата ми е да картирам молекулярната им структура — каза доктор Чен, — така че гениите инженери да могат да отрежат и пришият едно или друго парче. После промененият вирус се размножава и инжектира на маймуна. Животното може да реагира по три начина — да се зарази от ебола и да умре, да не се зарази, но и да не произведе антитела, и последно, да не се зарази и да произведе антитела. Тъкмо това е реакцията, към която се стремим. Това означава, че имаме ваксина. Но не непременно безопасна или ефикасна ваксина. Маймуната може да развие ебола по-късно или, както се случва по-често, когато я инжектираме с естествен вирус на ебола, антителата да не са достатъчно силни, за да преодолеят болестта.
Имунната реакция е прекалено слаба. Или пък не действа срещу всички видове вируси. Тази работа носи много разочарования. Вирусите са изключително прости и в молекулярно, и в генетично отношение, но представляват много по-голямо предизвикателство от бактериите с това, че лесно мутират, трудно могат да бъдат разбрани и унищожени. Всъщност въпросът е наистина ли тези кристали са живи в този смисъл, в който ние възприемаме живота. Погледнете ги. Приличат на парченца лед.
Всички погледнахме към кристалите на екрана. Приличаха на нещо, което е паднало от полилея. Трудно можеше да се повярва, че тези приятелчета и техните братовчеди и братчета бяха донесли толкова много нещастие и смърт на човека, да не споменаваме за животните. Има нещо страшно в организъм, който изглежда мъртъв, но при попадането си в живи клетки се съживява и се размножава толкова бързо, че е в състояние за четирийсет и осем часа да убие здрав деветдесеткилограмов мъж. Какво си мислеше Господ?
Доктор Чен изключи монитора.
Бет я попита за поведението на семейство Гордън предишната сутрин и тя отговори, че двамата изглеждали малко напрегнати.
— Смятате ли, че вчера са взели нещо оттук? — директно поставих въпроса аз.
Доктор Чен се замисли за миг, после отвърна:
— Не зная.
— Трудно ли е да се изнесе нещо оттук? — попита Бет. — Как бихте го направили самата вие?
— Ами… бих могла да взема която и да било епруветка оттук или даже от друга лаборатория и да я скрия в дамската тоалетна. Никой няма да забележи липсата на една епруветка, особено ако не е регистрирана в дневниците.
После влизам в помещението с душовете, хвърлям лабораторните си дрехи в коша, взимам душ и отивам при шкафчето си. В този момент мога да извадя епруветката и да я прибера в ръчната си чантичка. Обличам се, минавам през фоайето, взимам микробуса до ферибота и се прибирам вкъщи. Никой не ви наблюдава, докато взимате душ. Там няма камери. Ще се убедите, когато си тръгвате.
— Ами по-големи предмети? — попитах аз. — Прекалено големи, за да… е, прекалено големи.
— Стига да сте в състояние да ги скриете под лабораторните си дрехи, можете да ги отнесете до душа. Това е мястото, на което трябва да проявите ловкост. Например, ако аз отнеса секвентивен гел там, бих могла да го скрия в хавлията си.
— Бихте могли също да го скриете в кошчето с лабораторните си дрехи — отбеляза Бет.
— Не, няма начин. Дрехите са замърсени. Всъщност, след като използвате хавлията, тя също трябва да бъде поставена в отделно кошче. Тъкмо там е мястото онзи, който ви наблюдава, да види дали носите нещо. Но ако вземете душ по необичайно време, едва ли има опасност да ви видят.
Опитах се да си представя как Том и Джуди изнасят Бог знае какво от тази сграда вчера сутринта, когато при душовете няма никой друг.
— Ако приемем, че всичко тук в някаква степен е заразено, защо ще поставяте епруветката там, където казахте? — попитах доктор Чен.
— Първо ще вземете някои основни предпазни мерки, разбира се — отвърна тя.
— Ще си измиете ръцете със специален сапун, можете да поставите епруветката в кондом, — а за по-големи предмети да използвате стерилни ръкавици или латексов чаршаф. Трябва да внимавате, но не и да изпадате в параноя.
— Компютърната информация — продължи доктор Чен, — може да се прати по електронен път от лабораторията в зоната с административните офиси. Така че не е необходимо да се крадат дискети. Що се отнася до ръкописни или машинописни бележки, графики, схеми и така нататък, разпространена практика е да пращаме по факса всички тези неща в собствения си кабинет. Както сами можете да видите, навсякъде тук има факсови апарати и същото се отнася за всеки офис извън лабораториите. Това е единственият начин за изнасяне на бележки. Преди години трябваше да използваме специална хартия, да я изплакваме в обеззаразяваща течност, да я оставяме да изсъхне и да си я взимаме чак на следващия ден. А сега, когато се върнете в кабинета си, бележките ви очакват на бюрото.