Удивително. Можех да се обзаложа, че приятелчетата, които са изобретили факса, изобщо не са си помисляли за това. Направо си представям рекламата по телевизията — „Лабораторни бележки“, покрити с микроби ли? Пратете ги по факса в кабинета си. Вие трябва да вземете душ, но не и те. Или нещо такова.
— Смятате ли, че семейство Гордън са изнесли оттук нещо опасно за живи същества? — попита Бет.
— О, не. Не, не. Каквото и да са взели — ако изобщо са взели нещо, — то не е било патогенно. Било е терапевтично, полезно, противоотровно, както и да го наречем. Било е нещо добро. Бих си заложила живота за това.
— Животът на всички ни е заложен за това — отвърна Бет.
Оставихме доктор Чен и продължихме обиколката си. Докато вървяхме, доктор Цолнър отбеляза:
— Както вече казах и както очевидно се съгласи доктор Чен, ако семейство Гордън са откраднали нещо, то е било генетично изменена вирусна ваксина. Най-вероятно ваксина за ебола, тъй като това беше основната насока на работата им.
Очевидно всички бяха съгласни с това. Моето собствено мнение бе, че доктор Чен отговаряше малко прекалено бързо и точно и че не е познавала Том и Джуди, както излизаше от думите на Цолнър.
Докато крачехме из лабиринта от коридори, директорът продължаваше да обяснява.
— Сред вирусните болести, които изследваме, са злокачественият катар и конгоанската кримска треска. Занимаваме се също с различни пневмонии и рикетсии, като например широка гама от бактериални и паразитни болести.
— Докторе, по биология имах тройка и затова не съм много наясно с нещата. Но нека ви задам следния въпрос:
— За да изследвате всички тези неща, трябва да произвеждате голямо количество от тях, нали така?
— Да, но мога да ви уверя, че не сме в състояние да произвеждаме такива количества от който и да било микроорганизъм, че да са достатъчни за биологично оръжие, ако имате предвид това.
— Имам предвид случайни терористични актове. Произвеждате ли достатъчно микроби за това?
Той сви рамене.
— Навярно.
— Повторете го пак, докторе.
— Ами да — достатъчно за терористичен акт.
— Вярно ли е — продължих атаката си аз, — че чаша, пълна с антракс, разпръсната във въздуха около Манхатън Айланд, е в състояние да унищожи двеста хиляди души?
Той се замисли за миг, после отвърна:
— Възможно е. Кой знае? Зависи от вятъра. Ако е лято.
И ако е време за обяд.
— Ами ако е утре в някой от пиковите часове?
— Ами… двеста хиляди. Триста хиляди. Милион. Няма значение, защото никой не знае и никой няма чаша, пълна с антракс.
Мога да ви уверя в това. Тези неща се водят на строг отчет.
— Това е добре. Но за други неща отчетността ви не е толкова строга, нали?
— Както вече ви казах, ако нещо липсва, то е противовирусна ваксина. Върху това работеха семейство Гордън. Ще видите. Утре ще се събудите жив. И вдругиден, и по-вдругиден. Но след шест-седем месеца някоя фармацевтична фирма или чужда държава ще съобщи за създаването на ваксина за ебола и Световната здравна организация ще купи за начало двеста милиона дози, а когато разберете кой най-много се е обогатил от ваксината, ще откриете вашия убиец.
Няколко секунди никой не каза нищо, после Макс заяви:
— Назначаваме ви на работа при нас, докторе.
Всички се усмихнаха. Всъщност на всички ни се искаше да повярваме, дори наистина вярвахме и изпитвахме такова облекчение, че бяхме на седмото небе, зашеметени от добрата новина, развълнувани, че няма да се събудим с посинял език или нещо подобно, и вече никой не мислеше конкретно за случая като преди. Освен мен.
Така или иначе, Цолнър продължаваше да ни показва различни стаи и да говори за диагнози, получаване на реагенти, проучване на едноклетъчни антитела, генно инженерство, вируси, разпространявани от кърлежи, разработване на ваксини и така нататък. Направо ми се завиваше свят.
Човек трябва да е доста странен, за да се занимава с това, помислих си, а семейство Гордън, които смятах за нормални хора, трябва да са били възприемани от колегите си като малко прекалено показни — така поне ги бе описал Цолнър. Споменах му това и той отвърна:
— Да, моите учени тук са прекалено интровертни… като повечето учени. Знаете ли каква е разликата между интровертния и екстровертния биолог?