— Трябва да си починеш.
Не й обърнах внимание и й казах:
— На Наш онази работа му е микроскопична.
— Благодаря, че го сподели с мен.
— Ами исках да знаеш, защото видях, че проявяваш интерес към него и не ми се щеше да си губиш времето с тип, който има трето кутре между краката си.
— Много мило от твоя страна. Защо не си гледаш работата?
— Добре.
Насред Пролива морето стана малко по-бурно и се хванах по-здраво за перилата. Погледнах към Бет, която сега беше затворила очи и с отметната глава ловеше ултравиолетови лъчи. Може и да съм споменал, че имаше ангелско лице, невинно и в същото време чувствено. В началото на трийсетте, както вече казах, и веднъж омъжвана, както също казах. Чудех се дали бившият й е бил ченге и дали не е можел да понася, че тя е ченге, и изобщо какъв им е бил проблемът. Хората на нейната възраст имат някакъв багаж, а хората на моята възраст имат цели гардероби с куфари.
Все още със затворени очи, Бет попита:
— Какво ще правиш, ако те пенсионират по болест?
— Не зная. — Замислих се, после отвърнах:
— Макс ще ме назначи.
— Мисля, че в такива случаи не позволяват да вършиш полицейска работа. Ти как смяташ?
— Сигурно си права. Не зная какво ще правя. В Манхатън е скъпо. А пък аз живея там. Мисля, че ще трябва да се преместя. Може би тук.
— Какво ще правиш тук?
— Ще гледам вино.
— Грозде. Гледаш грозде и правиш вино.
— Точно така.
Тя отвори синьо-зелените си очи и ме погледна. Очите ни се срещнаха, потърсиха, пронизаха и така нататък. После тя отново затвори клепачи.
Известно време и двамата мълчахме, после Бет отвори очи и попита:
— Защо не вярваме, че семейство Гордън са откраднали чудотворна ваксина, за да направят богатство?
— Защото това оставя без отговор още много въпроси.
Първо, за какво им е бързоходна лодка? Човек няма нужда от яхта за сто и трийсет хиляди долара, само за да открадне златна ваксина. Нали така?
— Може да са знаели, че ще откраднат ваксината и че в крайна сметка ще са в състояние да си позволят яхтата, така че просто да са се позабавлявали. Кога са си я купили?
— През април миналата година. Точно преди сезона на яхтите. Десет хиляди долара първа вноска, после са продължили да я изплащат.
— Добре. Друга причина да не вярваме в плъмайландската версия?
— Ами, защо им е на купувачите на ваксината да убиват двама души? Особено ако човекът или хората на верандата им не са можели да са сигурни какво носят в сандъка за лед Том и Джуди.
— Що се отнася до убийците — отвърна тя, — и двамата знаем, че хора са били убивани и за по-дребни неща. Що се отнася до съдържанието на сандъка… ами ако семейство Гордън са имали съучастник на Плъм Айланд, който е натоварил ваксината на яхтата им? Човекът от острова се свързва с купувача и съобщава, че стоката е на път. Помисли си кой може да им е бил съучастник на Плъм Айланд. Помисли за господин Стивънс. Или доктор Цолнър.
Или доктор Чен. Или Кенет Гибс. Или който и да е друг от лабораторията.
— Добре… ще приберем и тази възможност в торбата.
— Какво друго? — попита Бет.
— Не съм специалист по геополитика, но еболата се среща много рядко и вероятността Световната здравна организация или засегнатите африкански държави да поръчат ваксината в голямо количество ми се струва малко далечна.
Хората в Африка умират от всякакви предотвратими болести като малария и туберкулоза и никой не купува за тях по двеста милиона дози.
— Добре… но ние не разбираме пътищата на търговията с терапевтични средства.
— Така е, но си съгласна, че не изглежда много правдоподобно семейство Гордън да са откраднали тази ваксина, нали?
— Не съм — възрази тя. — Правдоподобно е. Просто инстинктът ми подсказва, че е лъжа.
— Добре. Правдоподобна лъжа.
— Ужасна лъжа.
— Ужасна лъжа — съгласих се аз. — И това променя всичко.
— Естествено. Какво друго?
— Ами — казах, — онзи атлас с картите. Там няма много, но бих искал да зная какво означава 44106818.
— Добре. А какво ще кажеш за археологическите разкопки на Плъм Айланд?
— Точно така. За мен това беше пълна изненада и повдига всевъзможни въпроси.
— Защо ни го каза Пол Стивънс?
— Защото е общоизвестно и така или иначе скоро щяхме да го научим.
— Добре. Какво означават тези разкопки?
— Нямам представа. Но нямат нищо общо с археологическата наука. Били са прикритие за нещо друго, повод да ходят до отдалечени части на острова.
— Може и да няма никакъв смисъл — предположи тя.
— Възможно е. Тогава остава червената глина, която видях по маратонките на Том и Джуди, а после и на Плъм Айланд. По целия път от централната сграда, на паркинга, после на автобуса, след това на кея няма къде да нагазиш в такава мека червена глина.