— Успя ли да разговаряш със семейство Мърфи? — попитах.
— Не. Макс е разговарял. Включила съм ги в списъка си за днес.
— Добре. Ще дойда с теб.
— Мислех си, че напускаш.
— Утре.
Тя извади бележника от чантата си и започна да го прелиства, после каза:
— Трябват ми компютърните разпечатки, които си взел.
— Вкъщи са.
— Добре… — Тя плъзна поглед по страницата и продължи:
— Ще се свържа с лабораторията за отпечатъците и с патоанатомите. Освен това поисках от областната прокуратура заповед за проверка на телефонните разговори на семейство Гордън за последните две години.
— Чудесно. Вземи и списък на законните притежатели на пистолети в окръг Саутхолд.
— Мислиш, че оръжието на убийството може да е регистрирано в окръга?
— Възможно е.
— Защо смяташ така?
— Интуиция. Междувременно нареди да продължават с търсенето на куршумите в морето.
— Продължаваме, но това наистина е безнадеждно.
— Точно така. Освен това, ако събираш патлаците от Плъм Айланд, погрижи се балистичните изпитания да направи областната лаборатория, а не ФБР.
— Зная.
Тя изреди куп други задачи, които трябваше да се изпълнят, и можах да се убедя, че има стройно и логично мислене. Освен това проявяваше интуиция и любопитство. Липсваше й единствено опит, за да е наистина добър детектив. А за да стане страхотен детектив, трябваше да се научи се отпуска, да кара хората да разговарят свободно и прекалено много. Бет започваше малко строго и твърдо и повечето свидетели, да не споменавам за колегите, се ограждаха със защитна стена.
— Отпусни се.
Тя вдигна поглед от бележника си.
— Моля?
— Отпусни се.
Бет помълча малко, после отвърна:
— Този случай ме прави малко нервна.
— С всички е така. Отпусни се.
— Ще се помъча. — Тя се усмихна. — Мога да се въплъщавам в различни образи. Например в твоя. Искаш ли да видиш?
— Не.
Бет се прегърби и се сгърчи, пъхна ръка в джоба си и се почеса по гърдите с другата, после заговори с басов глас и нюйоркски акцент:
— Значи, кво става с тоя случай, по дяволите? И кво му е на тоя кретен Наш? А? Бе тоя тип не може да различи пай от пица. Мозъкът му е кат топлийка. Той значи…
— Благодаря — хладно я прекъснах аз.
Тя се засмя, после каза:
— Отпусни се.
— Аз не говоря така.
— Е, поне на мен ми звучи така.
Малко се ядосах, но и се поразвеселих. Отчасти. Няколко минути помълчахме, после отбелязах:
— Струва ми се, че този случай вече не е на такова високо равнище и това е добре.
Тя кимна.
— Така няма да се занимаваш с толкова много хора продължих аз, — с федералните, политиците и медиите. — Замълчах, после прибавих:
— Когато решиш този случай, ще се прочуеш.
Бет продължително ме изгледа и попита:
— Смяташ ли, че ще успеем да го решим?
— Разбира се.
— Ами ако не успеем?
— Няма такава опасност. От друга страна, ти ще имаш проблем с кариерата, не аз.
— Благодаря ти.
Фериботът се блъсна в гумения буфер и екипажът хвърли на кея две въжета.
Бет се размисли на глас.
— И така… освен опасните бацили и наркотици, сега имаме хипотезата за ваксината и не забравяй какво съобщи на медиите Макс — че случаят бил двойно убийство на собствениците на къщата, появили се на местопрестъплението на обикновен грабеж. И знаеш ли какво? Все още е възможно да е така.
Погледнах я и отвърнах:
— Ето ти още една възможност — казвам я само на теб.
Ами ако Том и Джуди са знаели нещо, което не е трябвало да знаят, или са видели нещо на Плъм Айланд, което не е трябвало да виждат? Ами ако някой като господин Стивънс или твоето приятелче господин Наш ги е очистил! Помисли си за това.
Тя помълча доста дълго, после каза:
— Звучи ми като слаб телевизионен сериал. Но ще си помисля.
Макс извика от долната палуба:
— Всички на брега.
Бет тръгна към стълбите, после се обърна и попита:
— Какъв е номерът на клетъчния ти телефон?
Дадох й го и тя каза:
— Ще се разделим на паркинга и ще ти се обадя след двайсетина минути.
Присъединихме се към Макс, Наш и Фостър на кърмата и слязохме на брега заедно с шестимата плъмайландски служители. На кея чакаха само трима души за обратния курс и аз отново останах поразен колко изолиран е островът.
На паркинга началникът на саутхолдското полицейско управление Силвестър Максуел ни каза:
— Доволен съм, че свършихме с най-неприятната част от този случай. Имам и други задачи, така че оставям детектив Пенроуз да работи по убийството.
Господин Тед Наш от Централното разузнавателно управление отвърна: