Зоран замълча. Стана ми тъжно. Бях чул дотогава толкова тежки истории, но сега очите ми се навлажниха.
— Погледни сега пак — каза Зоран и вдигна запалката нагоре към стената.
Чак сега видях цялата картина. Над главите на пиещите в кръчмата се виждаха руините на храм, явно разрушен от снарядите, над него се вие дим. И този храм имаше купол на катедрала, минаре и фасада със звездата на Давид.
И в дъното се вижда човек, който седи сред руините и свири на виолончело.
Айда взе хавлия и влезе в банята. Съблече се, после топлата вода погали тялото ѝ. Отпусна се, дори се усмихна. Опита се да пропъди мисълта за разговора с майка си и кошмарите ѝ. Приседна на плочките, опря брадичката на коленете си и се остави водата да плющи по гърба ѝ.
EXIT.
Беше надпис в любимото ѝ кафене. Айда не си падаше много по заведенията. Рядко правеше излишни неща и висенето по заведения беше едно от тях. Иначе като всяко нормално югославско момиче от осемдесетте години на двайсети век слушаше рок: дори беше фенка на „Сребърни криле“ и се дереше на песните им, когато се събираха на купони. Но не харесваше задимените кафенета. Рядко ходеше там, освен в това кафене с надписа EXIT срещу любимата ѝ маса. И сега, докато водата и парата я обгръщаха, в съзнанието ѝ изплува точно това EXIT. Може би защото имаше нужда от изход. След всичко, което беше понесла през тази война, наистина имаше нужда от изход. Имаше нужда някой да я хване за ръка, да ѝ каже, че всичко ще се оправи, да я скрие в прегръдката си и да я изведе оттук. Чувстваше се абсолютно сама сред целия този ужас. Беше се държала, беше побрала всичко в душата си, но сега, когато трябваше да е най-силна, рухна: вече беше сигурна, че Давор няма да се върне. Чувстваше се така, сякаш е гола пред целия зяпащ я свят.
Не чу отварянето на вратата, но чу Лада да казва:
— Айда, Айда… Айда, дъще. Успокой се, Айда, ти си си у дома.
Лада я вдигна и Айда се облегна на рамото ѝ.
— Не мога повече, мамо — каза. — Не мога повече, не мога, не мога, не мога! Искам да умра.
Лада завъртя крана на душа. Малкото помещение се бе изпълнило с пара. Останаха няколко минути така прегърнати, после Лада я зави я с хавлията и я поведе към стаята им.