— Съжалявам. Че ви измъкнах от работа, искам да кажа. Просто… не бях сигурна дали това може да почака.
Тя вдигна ръка, каза нещо на сервитьорката и седна на стола срещу мен. Погледът й минаваше през мен, сякаш бях прозрачна.
— Уил извика адвокат вкъщи — обясних аз. — Разбрах, че е специалист по легализиране на завещания. — Не можах да измисля по-мек начин да започна разговора.
Изглеждаше така, сякаш й бях ударила плесница. Осъзнах — твърде късно, — че може би бе очаквала да й съобщя нещо хубаво.
— Адвокат? Сигурна ли си?
— Проверих го в интернет. Офисът му е на Риджънт Стрийт. В Лондон — добавих излишно. — Казва се Майкъл Лолър.
Тя стисна клепачи, сякаш се опитваше да осмисли думите ми.
— Уил ли ти каза?
— Не. Не мисля, че би искал да знам. Аз… узнах името му и го проверих.
Кафето й пристигна. Сервитьорката го остави на масата пред нея, но госпожа Трейнър сякаш не го забеляза.
— Ще желаете ли още нещо? — попита момичето.
— Не, благодаря.
— Днес специалитетът ни е морковена торта. Приготвяме я на място. С много вкусен пълнеж от сметана…
— Не. — Гласът на госпожа Трейнър беше рязък. — Благодаря.
Момичето остана достатъчно дълго, за да покаже, че ни е обидено, след което се отдалечи, полюшвайки демонстративно тефтера си в ръка.
— Съжалявам — промърморих. — Казахте ми, че трябва да ви уведомявам, ако е важно. Цяла нощ мислих дали да ви го кажа.
Лицето й беше бяло като платно.
Знаех как се чувства.
— А той как се държи? Ти… ти измисли ли нещо ново? Други излизания?
— Не проявява желание. — Казах й за Париж и списъка, който бях направила.
Докато говорех, виждах как умът й работи на бързи обороти, пресмяташе, преценяваше.
— Където и да е — произнесе накрая. — Аз ще го финансирам. Където поискаш. Ще ти платя. И на Нейтън. Само… само го накарай да се съгласи.
Кимнах.
— Ако ти хрумне нещо, каквото и да е… дори само за да спечелим време, естествено, ще ти платя за повече от шест месеца.
— Това… това не е проблем.
Изпихме си кафето в мълчание, потънали в мисли. Докато я наблюдавах скришом, забелязах, че косата й — с безупречна прическа — е осеяна със сиви нишки, а очите й са помръкнали като моите. Осъзнах, че не ми беше олекнало, след като бях прехвърлила собственото си безпокойство върху нея — но какъв избор имах? С всеки изминал ден залозите ставаха все по-високи. Звукът на часовника, който удари два, сякаш я извади от унеса й.
— Трябва да се връщам на работа. Моля те, кажи ми, когато… когато измислиш нещо, Луиза. И действително е по-добре да водим тези разговори извън пристройката.
Изправих се.
— О — сетих се изведнъж, — ще ви дам новия си номер. Току-що се преместих. — Докато тя търсеше химикалка в чантата си, добавих: — Преместих се при Патрик… моя приятел.
Не знам защо тази новина я изненада толкова. Изглеждаше стресната, когато ми подаде химикалката си.
— Не знаех, че имаш приятел.
— Не знаех, че трябва да ви кажа.
Тя се поизправи и подпря ръка на масата.
— Онзи ден Уил спомена, че ти… Уил мислеше, че може да се преместиш в пристройката. През уикендите.
Написах домашния телефон на Патрик.
— Е, реших, че за всички ще е най-добре да се преместя при Патрик. — Подадох й листчето. — Но не съм далеч. Точно до промишлената зона. Няма да се отрази на точността ми.
Останахме така. Госпожа Трейнър изглеждаше напрегната. Прокара ръка по косата си, после улови верижката на врата. Накрая — изглежда, не можа да се сдържи — попита:
— Толкова ли не можа да изчакаш? Само няколко седмици?
— Моля?
— Уил… мисля, че Уил много те харесва. — Тя прехапа устни. — Не виждам как… не виждам как това може да помогне.
— Чакайте малко. Да не би да ми казвате, че не е трябвало да се преместя при приятеля си?
— Казвам само, че моментът не е подходящ. Уил е много уязвим. Всички се стараем да поддържаме оптимизма му… а ти…
— Какво аз? — Виждах, че сервитьорката ни наблюдава, бележникът в ръката й не помръдваше. — Какво аз? Осмелявам се да имам живот извън работата?
Тя сниши глас.
— Правя каквото мога, Луиза, за да го спра. Знаеш каква задача сме си поставили. Просто казвам, че ми се щеше — при положение че той много те харесва — да бе изчакала още малко, преди да размахаш твоето… твоето щастие пред него.