Той поклати глава и обърна количката към пътеката.
Осемнадесета глава
— Дисниленд е добър вариант.
— Казах ви, никакви тематични паркове.
— Знам, че го казахте, но Дисниленд не е само скоростни влакчета и въртящи се чаши. Във Флорида има филмови студия и научен център. Може да се посети с образователна цел.
— Не мисля, че 35-годишен бивш шеф на компания се нуждае от образоване.
— На всеки ъгъл има тоалетни за хора с увреждания. И персоналът е невероятно любезен. Няма да имате никакви проблеми.
— Сега остава да кажете, че има атракции специално за хора с увреждания.
— Има по нещо за всеки. Защо не пробвате във Флорида, госпожице Кларк? Ако Дисниленд не ви хареса, може да продължите и да посетите „Морски свят“. Времето в този щат е чудесно.
— Ясно е кой ще победи, ако Уил влезе в схватка с кит убиец.
Той сякаш не ме чуваше.
— Дисниленд оглавява списъка на компаниите, които предлагат удобства за инвалиди. Освен това работят заедно с фондацията „Пожелай си нещо“, изпълняват мечтите на умиращи хора.
— Само че той не умира. — Сложих край на разговора с туристическия агент в момента, в който Уил влезе. Върнах телефона на стойката му и бързо затворих бележника си.
— Наред ли е всичко, Кларк?
— Разбира се — усмихнах се бодро.
— Добре. Имаш ли хубава рокля?
— Моля?
— Какво ще правиш в събота?
Той очакваше отговора ми. Аз още бях на вълна „кит убиец срещу туристически агент“.
— Ъъъ… нищо. Патрик ще тренира цял ден. Защо?
Уил помълча няколко секунди, преди да го каже, предвкусвайки удоволствието от изненадата ми.
— Отиваме на сватба.
Така и не разбрах защо Уил бе променил решението си. Подозирах, че заслуга за това имаше вродената му склонност да противоречи — никой не очакваше от него да отиде на сватбата, най-малко Алиша и Рупърт. Може би просто искаше да затвори тази страница окончателно. А и според мен в последните два месеца мисълта за Алиша бе престанала да го наранява.
Решихме, че ще се справим без помощта на Нейтън. Обадих се да се уверя, че шатрата е подходяща за количката на Уил — когато разбра, че приемаме поканата, Алиша звучеше доста объркано и аз изведнъж осъзнах: изпратила бе луксозната картичка само от приличие.
— Ъъъ… ами… има малко стъпало към шатрата, но хората, които ще я монтират, казаха, че биха могли да осигурят рампа… — Гласът й заглъхна.
— Това е чудесно. Благодаря ви — отвърнах. — Ще се видим на сватбата.
Влязохме в интернет и избрахме сватбен подарък. Уил похарчи 120 лири за сребърна рамка за снимки и още 60 лири за ваза, която определи като „абсолютен кич“. Бях шокирана, че харчи толкова пари за човек, когото дори не харесва особено, но след седмиците работа у Трейнър вече знаех, че имат различно отношение към парите. Пишеха четирицифрени чекове, без да се замислят. Веднъж бях видяла банковото извлечение на Уил, оставено на кухненската маса да го прегледа. С парите можеха да се купят две, че и повече къщи като нашата — и това бе само текущата му сметка.
Реших да облека за случая червената си рокля — отчасти защото знаех, че Уил я харесва (и си помислих, че в ден като този ще се нуждае от всички възможни стимули), — отчасти защото нямах друга дреха, която бих се осмелила да нося на подобно тържество. Уил нямаше представа за страха, който изпитах при мисълта, че ще отида на такова светско събитие, при това в ролята на „асистент“. Всеки път, щом си представех гласовете, които щяха да ни одумват, и оценяващите погледи, предпочитах вместо това да прекарам деня в гледане как Патрик обикаля в кръг. Може би беше снобско, че ми пукаше, но не можех да се отърся. При мисълта как всички тези гости ще ни гледат, стомахът ми се свиваше на топка.
Не казах нищо на Уил, но се боях за него. Да отиде на чиято и да е сватба при тези обстоятелства изглеждаше в най-добрия случай мазохистично, но да отиде на светско събиране, където щеше да е пълно със старите му приятели и колеги от работата, и да гледа как бившата му приятелка се омъжва за бившия му приятел, ми се струваше сигурен път към депресия. Опитах се да намекна за това в деня, преди да тръгнем, но той не ми обърна внимание.
— Щом аз не се тревожа, Кларк, и ти няма за какво да се тревожиш.
Позвъних на Трина и й казах.