— Провери количката му за антракс и муниции. — Това беше всичко, което ме посъветва.
— За първи път го отвеждам на по-голямо разстояние и ще е катастрофално.
— Може просто да иска да си припомни, че има и по-лоши неща от смъртта.
— Много смешно.
Умът й беше само наполовина на телефона. Готвеше се за едноседмичен курс за „бъдещи бизнес ръководители“ и трябваше мама и аз да гледаме Томас. Каза, че щяло да бъде фантастично. Щели да присъстват едни от най-известните имена в бизнеса. Нейният наставник я беше предложил и тя бе единственият човек в целия курс, който нямаше да плаща такса. Знаех, че докато говори с мен, прави и нещо на компютъра. Чувах пръстите й на клавиатурата.
— Браво на теб — похвалих я.
— Ще е в някакъв колеж в Оксфорд. Представяш ли си, в Оксфорд!
— Страхотно.
Тя замълча за миг.
— Вече не мисли за самоубийство, нали?
— Уил? Не повече от обикновено.
— Е, и това е нещо. — Чух как изпиука някакъв имейл.
— По-добре да свършвам, Трина.
— Окей. Приятно изкарване. О, и не обличай червената рокля. Деколтето й е много голямо.
Утрото в деня на сватбата бе слънчево и приятно, както и предполагах. Момичета като Алиша винаги получават каквото искат. Вероятно някой се беше застъпил за нея пред боговете на времето.
— Много си хаплива, Кларк — отбеляза Уил, когато му казах.
— Е, уча се от най-добрите.
Нейтън бе дошъл рано да приготви Уил, за да можем да потеглим от къщи в девет. Пътуването беше около два часа и бях включила почивки, планирайки внимателно маршрута ни, за да съм сигурна, че ще разполагаме с най-добрите удобства. Приготвих се в банята — опънах чорапогащника върху прясно избръснатите си крака, сложих си грим и после го изтрих, да не би изисканите гости да решат, че приличам на момиче на повикване. Не посмях да вържа шалче на врата си, но бях купила наметка, която можех да използвам като шал, ако се почувствам прекалено разголена.
— Не е зле, а? — Нейтън отстъпи назад и видях Уил, в тъмен костюм и синя като метличина риза с вратовръзка. Беше гладко избръснат и имаше лек тен. От ризата очите му изглеждаха странно живи. Сякаш внезапно в тях се бе отразило слънцето.
— Не е зле — съгласих се. Странно, не пожелах да кажа колко красив изглежда всъщност. — Тя със сигурност ще съжалява, че се омъжва за онова парче сланина.
Уил вдигна вежди към тавана.
— Нейтън, всичко ли е в чантата?
— Всичко. Готови сте за тръгване. — Той се обърна към Уил: — И не се нахвърляй да целуваш шаферките.
— Хич и не се надявай — отвърнах. — Всички ще носят твърди яки и ще миришат на коне.
Родителите на Уил излязоха да го изпратят. Подозирах, че току-що се бяха спречкали: госпожа Трейнър едва ли би могла да стои по-далеч от съпруга си. Остана със скръстени ръце дори когато дадох на заден, за да може Уил да се качи в колата. Нито веднъж не ме погледна.
— Не му позволявай да пие много, Луиза — предупреди ме тя и махна въображаема прашинка от рамото на Уил.
— Защо? — попита Уил. — Няма да шофирам.
— Прав си, Уил — поощри го баща му. — Винаги съм имал нужда от чашка-две твърд алкохол, за да изкарам сватбата докрай.
— Дори собствената си — промърмори госпожа Трейнър и добави по-високо. — Много си елегантен, скъпи. — Коленичи и оправи подгъва на панталоните му. — Много, много елегантен.
— И ти, Луиза. — Очите на господин Трейнър ме огледаха одобрително, докато излизах от колата. — Хайде, завърти се, да те видим.
Уил подкара количката.
— Няма време, татко. Хайде, Кларк, да тръгваме. Ще е проява на лош вкус да се появя след булката, и то в количка.
Влязох отново в колата с чувство на облекчение. Най-сетне, след като столът на Уил бе закрепен отзад, а скъпото му сако бе окачено внимателно на мястото до шофьора, за да не се измачка, ние потеглихме.
Можех да опиша къщата на родителите на Алиша още преди да съм я видяла. Всъщност въображението ми я бе обрисувало толкова точно, че Уил ме попита защо се смея, докато спирах колата. Голям енорийски дом в джорджиански стил, чиито високи прозорци бяха отчасти скрити от водопад от светла глициния, а алеята към гаража бе застлана със съвсем дребен чакъл в карамелен цвят — идеалната къща за полковник. Представих си Алиша, с две спретнати руси плитки, яхнала първото си пони на моравата.