— Работният ви ден ще е доста продължителен — от осем сутринта до пет следобед, понякога и по-късно. Няма специално време за обедна почивка, но докато Нейтън, квалифицираният болногледач, за когото ви споменах, изпълнява обичайните процедури, ще имате на разположение половин час.
— И от мен няма да се изискват… медицински грижи?
— Уил получава възможно най-доброто медицинско обслужване. Нуждаем се единствено от човек, който е жизнерадостен… и с ведър дух. Животът на сина ми… никак не е лек и е добре да има някой, който да го окуражава и да… — Тя замълча и се загледа в една точка отвъд френските прозорци. Накрая се извърна към мен и рече: — да кажем, че за нас психическото му здраве е не по-малко важно от физическото. Разбирате ли?
— Така мисля. Трябва ли… да нося униформа?
— Не. В никакъв случай. — Тя погледна към краката ми. — Но може би е добре да се обличате… малко по-скромно.
Аз също сведох очи — сакото ми се беше поизместило и разкриваше значителна част от голото ми бедро.
— Това… Съжалявам. Полата се разпори. Не е моя.
Ала госпожа Трейнър сякаш не ме чу.
— Ще ви обясня какво трябва да правите, когато започнете. В момента с Уил се общува трудно, госпожице Кларк. За тази работа е необходимо по-скоро отношение, отколкото професионални умения… доколкото ги имате. Така… значи ще се видим утре?
— Утре? Няма ли… не желаете ли да ме представите на сина си?
— Днес Уил не се чувства много добре. Ще започнем утре.
Осъзнах, че госпожа Трейнър вече е готова да ме изпрати, и се изправих.
— Да — промърморих и се увих в сакото на мама. — Ъъъ. Благодаря ви. Ще се видим утре в осем.
Мама сипваше картофи в чинията на татко. Сложи му два, той обаче посегна към купата за още. Тя го спря и върна картофите обратно, а когато той посегна отново, го плесна по кокалчетата с лъжицата за сервиране. Около малката маса седяха родителите ми, сестра ми и Томас, дядо и Патрик, който в сряда винаги идваше на вечеря.
— Тате — обърна се мама към дядо, — искаш ли някой да ти нареже месото? Трина, ще нарежеш ли месото на дядо си?
Трина се наведе през масата и с ловки движения се зае да накъсва парчетата в чинията на дядо. Вече бе направила същото за Томас.
— Е, Лу, разказвай — колко зле е тоя човек?
— Сигурно доста, щом искат нашата дъщеря да се грижи за него — изкикоти се татко.
Телевизорът зад гърба ми работеше, за да могат татко и Патрик да гледат футболния мач. От време на време заничаха край мен към екрана и замръзваха с храна в устата, щом някой направеше добър пас или стреляше покрай вратата.
— Според мен това е страхотна възможност. Ще работи в една от големите къщи. За добро семейство. Изискани ли са, миличка?
На нашата улица „изискани“ означаваше хора, в чието семейство няма регистрирани за хулиганство.
— Предполагам.
— Е, добре ли се представи пред техни височества? — подсмихна се татко.
— Успя ли да го видиш? — Трина се пресегна, за да попречи на Томас да бутне сока си с лакът. — Инвалида? Как изглежда?
— Ще го видя утре.
— Звучи ми странно. Да седиш с него по цял ден, всеки ден. Девет часа. Ще си с него повече, отколкото с Патрик.
— Няма да е трудно — отвърнах.
Патрик, седнал в другия край на масата, се престори, че не ме е чул.
— Е, поне няма опасност от сексуален тормоз — пошегува се татко.
— Бърнард! — смъмри го мама.
— Само казвам каквото си мисли всеки. Май не можеш да искаш по-добър шеф за приятелката си, а, Патрик?
Патрик го удостои с усмивка. Беше зает да отбива опитите на мама да му сипе още картофи. Този месец бе на диета без въглехидрати, готвеше се за маратона в началото на март.
— Може да се наложи да учиш езика на глухонемите. Тъй де, щом човекът не говори, как иначе ще разбираш какво иска?
— Тя не ми каза, че не говори, мамо. — Всъщност не можех да си спомня какво беше казала госпожа Трейнър. Още бях донякъде в шок, че съм получила работата.
— Може би говори с помощта на някое устройство. Като оня, учения. От „Семейство Симпсън“.
— Копеле — обади се Томас.
— Не го наричай така — смъмри го татко.
— Стивън Хокинг — намеси се Патрик.
Мама изгледа първо Томас, а после и баща ми.
— Ти си виновен — каза тя. Погледът й беше остър като нож. — Ти го учиш на лоши думи.