Единият — едър, грубоват мъж с пура — като че не знаеше какво да каже, когато се озова пред Уил, и се спря на: „Биваше си я церемонията, нали? Булката изглеждаше страхотно“. Вероятно не знаеше, че Алиша е бившето гадже на Уил.
Другият, който, изглежда, бе някакъв бизнес съперник на Уил, избра по-дипломатичен тон, но в прекалено директния му поглед, в безцеремонните му въпроси имаше нещо, което напрегна Уил. Бяха като две кучета, които се обикалят, готови всеки момент да оголят зъби.
— Новият шеф на старата ми компания — обясни Уил, когато мъжът най-сетне се сбогува с махване на ръката. — Искаше да се увери, че не подготвям преврат.
Напече силно и градината се превърна в ароматна пещ. Хората се криеха под рехавата сянка на дърветата. Вкарах Уил в шатрата, безпокоейки се за температурата му. Сега в шатрата бяха включили огромни вентилатори, които лениво въртяха перки над главите ни. Недалеч, под навеса на лятната къща, свиреше струнен квартет. Беше като сцена от филм.
Алиша, понесла се из градината — феерично създание, възклицаващо и раздаващо въздушни целувки, — не дойде при нас.
Гледах как Уил пресушава две чаши „Пимс“ и тайничко се радвах.
Сервираха обяда в четири часа. Стори ми се малко странно време за обяд, но както изтъкна Уил, бяхме на сватба. Времето се бе разтеглило и изгубило смисъл, размито от безкрайните питиета и безцелните разговори. Не знам дали беше от жегата или от атмосферата, но когато седнахме на нашата маса, бях като пияна. А когато започнах да говоря завалено на възрастния мъж от лявата ми страна, осъзнах, че може и да е така.
— В тоя „Пимс“ има ли алкохол? — попитах Уил, след като бях успяла да изсипя съдържанието на солницата в скута си.
— Колкото и във виното.
Загледах се ужасено… в двойния му образ.
— Шегуваш се. В него имаше плодове! Реших, че е безалкохолно. Как ще те откарам вкъщи сега?
— Ама и ти си една асистентка — усмихна се той и вдигна вежди. — Какво ще ми дадеш да не кажа на майка ми?
Бях изумена от реакцията на Уил през целия ден. Мислех си, че ще е Киселия Уил, Саркастичния Уил. Или най-малкото Мълчаливия Уил. Но той се държеше мило с всички. Дори сервирането на супа по време на обеда не го обезпокои. Просто попита любезно дали някой би искал супа в замяна на хляб и две момичета в другия край на масата — които признаха, че имат непоносимост към пшеница — тутакси му отстъпиха хлебчетата си.
Колкото повече се притеснявах как ще изтрезнея, толкова по-спокоен и безгрижен ставаше Уил. Възрастната жена от дясната му страна се оказа бивш член на парламента — беше организирала кампания за правата на хората с увреждания — и бе сред малцината, с които съм виждала Уил да разговаря без никакво притеснение. По някое време забелязах как му подава парче торта. Когато напусна за малко масата, той набързо ми обясни, че веднъж е изкачила Килиманджаро.
— Харесвам такива корави жени — призна той. — Представям си я яхнала муле с раница на гърба. Никакви глезотии.
Аз обаче нямах същия късмет с мъжа от лявата ми страна. Четирите минути, в които ме разпита набързо коя съм, къде живея, кого познавам там, се оказаха достатъчни, за да реши, че не мога да му кажа нищо, което да представлява интерес за него. Извърна се към жената отляво и ме остави да ровя безцелно в остатъците от обеда си. В един момент, когато бях започнала да се чувствам съвсем неловко, почувствах как ръката на Уил се плъзна от количката до мен и дланта му докосна моята. Вдигнах очи и той ми намигна. Улових ръката му и я стиснах лекичко, благодарна, че вижда притеснението ми. След което той измести количката си около десетина сантиметра, за да ми даде възможност да се включа в разговора с Мери Ролинсън.
— Уил ми каза, че вие се грижите за него — усмихна се тя. Имаше проницателни сини очи и бръчки, които говореха за пренебрежение към козметиката.
— Опитвам се — отвърнах аз и му хвърлих бърз поглед.
— Преди работили ли сте в тази сфера?
— Не. Работех… в едно кафене. — Не знам дали щях да споделя този факт с някого другиго от гостите на сватбата, но Мери Ролинсън кимна одобрително.
— Винаги съм смятала, че тази работа е доста интересна. Особено ако обичаш да си сред хора и си любопитна сврака като мен. — Усмихна ми се широко.
Уил върна ръката си на количката.
— Опитвам се да накарам Луиза да прави и друго, да разшири малко кръгозора си.