— Всичко е наред, Нейтън. Наистина. Вече се чувствам по-добре.
Почувствах очите му върху себе си, докато мерех пулса му.
— Вината не беше нейна.
Кръвното му се беше нормализирало. Лицето му започна да възвръща нормалния си цвят. От гърдите ми се откъсна неволна въздишка.
Побъбрихме си малко, докато чакахме всичко да се нормализира, и обсъдихме събитията от предния ден. Той изобщо не изглеждаше разстроен заради бившето си гадже. Не каза много, но за състоянието, в което беше, изглеждаше добре.
Пуснах китката му.
— Хубава татуировка, между другото.
Той ме изгледа иронично.
— Само гледай следващата да не е „краен срок“.
Въпреки потенето, болките и възпалението, за първи път Уил изглеждаше така, сякаш го занимаваше и нещо друго. Помислих си, че ако госпожа Трейнър го знаеше, нямаше да реагира така остро.
Не й казахме нищо за случилото се на обед — Уил ме накара да обещая, че няма да го споменавам, — но когато Лу се върна по-късно същия следобед, беше доста мълчалива. Изглеждаше бледа, косата й бе измита и вързана отзад, сякаш се опитваше да изглежда разумна. Донякъде се досещах как се чувства; когато се наливаш цяла вечер, случва се на сутринта да се чувстваш доста добре, но това е, понеже още си малко пиян. Този звяр, махмурлукът, просто си играе с теб и изчаква удобния момент да те захапе. Предположих, че я беше „захапал“ около обед.
След известно време обаче стана ясно, че я безпокои не само махмурлукът.
Уил не спираше да я пита защо е толкова мълчалива и накрая тя си призна:
— Е, открих, че не е много разумно да те няма цяла нощ, ако току-що си се нанесла при приятеля си.
Усмихваше се, докато го казваше, но усмивката й беше пресилена и двамата с Уил разбрахме, че вероятно е имало сериозен разговор.
Всъщност не можех да виня човека. И на мен нямаше да ми е приятно, ако гаджето ми изкара цяла нощ с някой тип — пък бил той и с увреждане. При това не беше видял как я гледа Уил.
Този следобед не правихме нищо особено. Луиза изпразни раницата на Уил и отвътре се показаха хотелски шампоани, балсами, миниатюрен комплект за шиене и шапка за баня — всичко, което бе успяла да докопа. („Не се смей — промърмори. — При тия цени Уил плати за цяла козметична фабрика.“) Изгледахме един японски анимационен филм, който според Уил бил идеален за махмурлии — аз исках да съм наблизо, отчасти за да следя кръвното му и отчасти за да видя реакцията му, когато обявих, че ще гледам филма с тях.
— Наистина ли? — възкликна той. — Харесваш Миядзаки?
Веднага усети, че не прозвуча добре, и се поправи: щяло страшно да ми хареса, страхотен филм и тъй нататък. Но видях каквото исках. От друга страна, се радвах за него. Толкова дълго се беше занимавал само със собственото си състояние, горкият човек.
И тъй, изгледахме филма. Спуснахме щорите, свалихме телефона от поставката и изгледахме този странен анимационен филм за едно момиче, което се озовава в паралелна вселена с всякакви странни същества, за половината от които човек не може да каже добри ли са или лоши. Лу седеше точно до Уил, подаваше му питието и в един момент му избърса окото, когато нещо влезе в него. Всъщност бяха много сладки, макар че някаква част от мен се чудеше докъде, за бога, ще доведе това.
А после, когато Луиза вдигна щорите и направи чай за всички, двамата се спогледаха като хора, които се чудят дали да ме посветят в тайната си, и накрая ми казаха, че ще заминат някъде. Десет дни. Още не било сигурно къде, но вероятно щяло да е някъде далеч и на хубаво място. Бих ли приел да отида с тях и да помагам?
Иска ли питане!
Момичето заслужаваше да му сваля шапка. Ако преди четири месеца някой ми беше казал, че ще заведем Уил на почивка далеч оттук — всъщност, че изобщо ще успеем да го изведем от тази къща, — щях да реша, че нещо му хлопа. Аз обаче ще си поговоря с нея за медицинските нужди на Уил, преди да тръгнем. Не можем да си позволим нова издънка, ако сме някъде на майната си.
Дори казаха на госпожа Т., когато се отби; Луиза тъкмо си тръгваше. Уил й го съобщи нехайно, сякаш ставаше дума за обикновена разходка до замъка.
Казвам ви, много бях доволен! Този скапан покер сайт ми беше „глътнал“ всичките пари и изобщо не планирах почивка. Даже простих на Луиза, задето бе послушала Уил и не му беше сменила катетъра. А й бях бесен, повярвайте! Тъй че всичко изглеждаше страхотно и аз си подсвирквах, докато се напъхвах в якето, предвкусвайки бели пясъци и синьо море. Даже си помислих, че може да успея да се отбия и у дома, в Окланд.