Така и не стигнахме до корените на онова, което бе накарало Луиза да се премести — Уил просто каза „семейни проблеми“, — но иначе момичето бе като пчеличка. Когато не се грижеше за Уил, постоянно вършеше нещо: чистеше, переше, търчеше до разни туристически агенции и в библиотеката. Бих я забелязал навсякъде в града, защото се открояваше. Никой друг не носеше толкова ярки дрехи — сякаш идваше от тропиците — къси рокли, обшити с мъниста, и странно изглеждащи обувки.
Трябваше да кажа на Камила, че Луиза вдъхва живот на къщата. Но вече не мога да правя такива заключения пред нея.
Уил явно й бе предложил да използва компютъра му, но тя отказа, предпочитала да ползва тези в библиотеката. Не знам дали защото се боеше да не решим, че се възползва, или защото не искаше той да гледа какво върши.
Каквато и да бе причината, Уил изглеждаше малко по-добре, когато тя бе наоколо. Няколко пъти чух разговорите им — достигаха до мен през отворения ми прозорец, и съм сигурен, че чух Уил да се смее. Говорих с Бърнард Кларк, просто да разбера дали е доволен от работата, и той ми обясни, че в момента положението било малко сложно, понеже дъщеря му се разделила с дългогодишния си приятел и сега у тях вкъщи много неща били променени. Спомена още, че тя кандидатствала за някакъв подготвителен курс, искала да продължи образованието си. Реших да не казвам на Камила за последното. Не исках да си мисли какво би могло да означава. От Уил знаех, че Луиза си падала по модата и разни такива. Със сигурност беше приятна за окото и имаше чудесна фигура — но честно казано, не ми се вярваше някой да иска да купи нещата, които носи.
В понеделник вечерта тя попита дали с Камила и Нейтън можем да отидем в пристройката. Покрила беше масата с брошури, подробни разписания, документи за застраховка и други неща, които бе разпечатала от интернет. Имаше копия за всеки от нас в спретнати пластмасови папки. Всичко беше изпипано.
Искала, така каза тя, да ни запознае с плановете си за ваканцията. (Предупредила бе Камила, че може да изглежда така, сякаш се възползва от ситуацията, и въпреки това видях как очите на жена ми се присвиха леко, докато излагаше подробностите.)
Беше невероятна ваканция, включваща всевъзможни необичайни дейности, неща, които не можех да си представя, че Уил би правил дори преди злополуката. Но всеки път, щом тя споменеше нещо — рафтинг в бързеи или скок с бънджи, или каквото там се сетите, — показваше на Уил документ, на който се виждаше как други млади мъже с увреждания са участвали, и заявяваше: „Ако ще опитвам всички тези неща, както непрекъснато ми повтаряш, тогава ще се наложи да ги правиш с мен“.
Трябва да призная, тайно се впечатлих от нея. Доста изобретателно се оказа това момиче.
Уил я слушаше и го виждах как чете документите, които поставяше пред него.
— Къде намери цялата тази информация? — попита накрая.
Тя вдигна вежди.
— Знанието е сила, Уил.
И моят син се усмихна, сякаш беше казала нещо изключително умно.
— И тъй… — продължи Луиза, когато всички въпроси бяха зададени. — Тръгваме след осем дни. Доволна ли сте, госпожо Трейнър? — В тона й имаше едва доловимо предизвикателство, сякаш очакваше Камила да каже, че не е.
— Ако това е, което искате всички, не възразявам — съгласи се Камила.
— Нейтън? Идваш, нали?
— Разбира се.
— Уил…?
Всички погледнахме към него. Имаше време, немного отдавна, когато всяко от тези занимания би било немислимо. Имаше време, когато Уил щеше да откаже просто за да разстрои майка си. Винаги се бе държал така, този наш син — готов да постъпи неправилно, но да не остави впечатлението, че видите ли, се съобразява с някого. Не знам откъде идваше това му желание да противоречи. Но може би тъкмо то го бе направило такъв блестящ финансист.
Вдигна очи към мен, но погледът му бе неразгадаем. Усетих как челюстта ми се стяга. После погледна момичето и се усмихна.
— Защо не — съгласи се той. — С нетърпение очаквам да видя как Кларк ще се понесе по бързеите.
Момичето видимо си отдъхна — изглежда, бе очаквало в еднаква степен и „да“, и „не“.
Странно наистина — признавам, че когато тя влезе в живота ни, бях малко подозрителен. Уил, въпреки парата, която вдигаше, беше уязвим. Донякъде се боях, че може да го манипулират. Все пак той бе богат млад мъж и това, че тази ужасна Алиша потърси утеха при приятеля му, го беше накарало да се почувства напълно безполезен.