— Всичко е наред — усмихна ми се Нейтън, щом видя изражението ми. И тогава, съвсем неочаквано, пристъпи към мен и ме обви в голяма мечешка прегръдка. — Отпусни се, Лу. Всичко ще е наред. Наистина. Ти успя.
Минаха почти три дни, преди да се осмеля да му повярвам. Уил спа близо четирийсет и осем часа — а после, като по чудо, започна да се подобрява. Кожата му възвърна цвета си и вече нямаше тъмни сенки под очите. Спазмите му намаляха и отново започна да се храни — минаваше бавно с количката край безкрайния екстравагантен бюфет и ми казваше какво иска в чинията си. Знаех, че е дошъл на себе си, когато започна да ме кара да опитвам разни неща, които не бях яла: пикантно къри по креолски и морски дарове, чието име не знаех. Бързо се почувства у дома на това място, за разлика от мен. И нищо чудно. Та нали преди инцидента той бе обитавал цялото земно кълбо — не малката пристройка в сянката на замъка.
От хотела, точно както ни бе обещано, получихме специална количка с широки колела и през повечето утрини Нейтън прехвърляше Уил в нея и тримата заедно отивахме на брега — аз носех плажен чадър, за да го пазя от слънцето, ако стане прекалено силно. Но това никога не стана; южната част на острова бе известна с морския си бриз и температурите извън сезона рядко надхвърляха двайсет и няколко градуса. Спирахме на един малък плаж край висока скала, която скриваше гледката към главната сграда на хотела. Разтварях сгъваемия си стол, настанявах се до Уил под едно палмово дърво и гледахме как Нейтън се опитва да кара сърф или водни ски — от време на време го окуражавахме с викове, понякога ругаехме — от наблюдателния ни пост на пясъка.
Отначало от хотела искаха да правят какво ли не за Уил, предлагаха да бутат количката му, постоянно му носеха изстудени напитки. Обяснихме им, че нямаме нужда от тях, и те дискретно се отдръпнаха. Но беше хубаво в моментите, когато не бях с Уил, да виждам как носачите или персоналът на рецепцията спират да си побъбрят с него или да му препоръчат място, което според тях трябва да посетим. Имаше един върлинест млад мъж — Надил, който сякаш си бе поставил за цел да действа като неофициален помощник на Уил, когато Нейтън го няма. Един ден излязох и видях как с негов приятел внимателно свалят Уил от количката му върху специален шезлонг с дунапренова подложка, който Надил бе разположил до „нашето“ дърво.
— Така е по-добре — усмихна се и ми направи знак с вдигнати палци, докато газех през пясъка към тях. — Извикайте ме, когато господин Уил поиска да се върне в количката си.
Канех се да възразя и да им обясня, че не бива да го местят. Но Уил бе притворил очи и лежеше с такова доволно изражение, че си затворих устата и кимнах.
Колкото до мен, щом безпокойството ми за здравето на Уил попремина, започнах бавно да осъзнавам, че всъщност съм в рая. Никога не си бях представяла, че ще бъда на място като това. Всяка сутрин се събуждах от шума на морето, което се плискаше кротко в брега, непознати птици се обаждаха от дърветата. Взирах се в моя таван, гледах как слънчевата светлина си играе с листата, от съседната стая дочувах приглушен разговор, който ми подсказваше, че Уил и Нейтън отдавна са станали. Слагах бански костюм и саронг и се наслаждавах на ласките на топлото слънце върху раменете и гърба си. Кожата ми се осея с лунички, ноктите ми избеляха и започнах да изпитвам истинско щастие от простото удоволствие да съществувам: ходех по плажа, опитвах непознати храни, плувах в топлата прозрачна вода с черни риби, които надничаха срамежливо изпод вулканичните скали, гледах как слънцето потъва — огненочервено — на хоризонта. Последните няколко месеца постепенно започваха да избледняват. За мой срам, изобщо не се сещах за Патрик.
Дните ни протичаха по един и същ модел. Тримата закусвахме заедно на масите с приятна сянка край басейна. Уил обикновено хапваше плодова салата, която му давах с ръка, а понякога — когато имаше по-голям апетит — искаше и бананова палачинка. После слизахме на плажа и аз четях, Уил слушаше музика, а Нейтън упражняваше уменията си във водните спортове. Уил постоянно ме караше и аз да опитам нещо, но отначало отказвах. Просто исках да съм с него. Когато настоя, прекарах една сутрин в каране на сърф и каяк, но ми беше по-хубаво просто да съм край него.
Понякога, ако Надил бе наоколо и курортът беше тих, двамата с Нейтън потапяха Уил в топлата вода на малкия басейн и Нейтън придържаше главата му над водата. Той не каза много, когато го направиха, просто се наслаждаваше, сякаш тялото му си припомняше отдавна забравени усещания. Гърдите му, от дълго време бледи, станаха златисти. Белезите му посребряха и започнаха да избледняват. Чувстваше се удобно без риза.